Ако ви е грижа за бедните работещи, за расовата справедливост и за климатичните промени, трябва да спрете да ядете животни

от Джонатан Сафран Фоер, автор на „Да ядеш животни“ и „Ние сме времето“

Дали някоя паника е по-примитивна от тази, подтикната от мисълта за празни рафтове в хранителните магазините? Дали има успокоение по-примитивно от това, което се осигурява от храната в изобилие?

В наши дни масово хората готвят повече, документират повече сготвеното и мислят повече за храната като цяло. Комбинацията от недостиг на месо и решението на президента Тръмп да нареди отварянето на кланиците, въпреки протестите на застрашените работници, вдъхнови много американци да се замислят точно колко важно е месото.

Производството на месо по-важно ли е от живота на бедните работници, които го произвеждат? Така изглежда!

Изумително е, че шест от 10 окръга, които точно Белият дом определи като горещи точки на коронавирус, са дом на самите кланици, които президентът разпореди да бъдат отворени.

В град Сиукс-Фолс, Южна Дакота завода за свинско месо „Смитфийлд“, който произвежда около 5% от свинското месо в страната, е една от най-големите горещи точки в Америка. Заводът„Тайсън“ в град Пери, Айова имаше 730 случая на коронавирус – близо 60 процента от служителите му. В друг завод „Тайсън“ в град Ватерло, Айова е имало 1031 съобщени случая сред около 2800 работници.

Болни работници означава спиране на заводите, което доведе до натрупване на животните. Някои фермери инжектират бременни свине, за да предизвикат аборти. Други са принудени да евтаназират животните си, често чрез обгазяване или застрелване. Нещата се влошиха толкова, че сенатор Чък Грасли, републиканец от Айова, поиска администрацията на Тръмп да предостави ресурси за психичното здраве на свиневъдите.

Въпреки тази зловеща реалност и широко отчетените ефекти от индустриалното животновъдство върху американските земи, общностите, животните и здравето на хората много преди удара на пандемията – само около половината американци твърдят, че се опитват да намалят консумацията на месо. Месото е втъкано в нашата култура и лични истории по начини, които имат значение твърде много – от пуйката за Деня на благодарността до хотдога. Месото се предлага с уникално прекрасни миризми и вкусове, с удоволствия, които почти могат да те накарат да се почувстваш у дома. И какво, ако не чувството за дом, е от съществено значение?

И все пак все по-голям брой хора усещат неизбежността на предстоящите промени.

Животновъдството вече е признато за водеща причина за глобалното затопляне. Според „The Economist” една четвърт от американците на възраст между 25 и 34 години казват, че са вегетарианци или вегани, което е може би една от причините продажбите на растителни „меса“ да са скочили до небето особено с брандове като „Impossible” и „Beyond Meat”, които са достъпни навсякъде от хранителните магазини до ресторантите.

За последните няколко години ръката ни достигна дръжката на вратата, а COVID-19 я отвори с гръм и трясък.

Най-малкото ни принуди да погледнем. Когато става въпрос за тема, толкова неудобна като месото, е изкушаващо да се преструваме, че недвусмислената наука е застъпник, да намерим утеха в изключения, които никога не биха могли да бъдат мащабни, и да говорим за нашия свят така, сякаш е теоретичен.

Едни от най-трезво мислещите хора, които познавам, намират начини да не мислят над проблемите с животновъдството, точно както аз избягвам да мисля за изменението на климата и неравенството в доходите, да не говорим за парадоксите в моя собствен начин на хранене. Един от неочакваните странични ефекти от тези месеци на стоене вкъщи е, че е трудно да не мислим за нещата, които са от съществено значение за това кои сме ние.

Не можем да защитим околната среда, докато продължаваме да ядем месо редовно. Това не е опровержима перспектива, а банална истина. Независимо дали стават на гигантски бургери в заведения за бързо хранене или на бутикови пържоли от хранено с трева говеждо, кравите произвеждат огромно количество парникови газове. Ако кравите бяха държава, те щяха да бъдат третият по големина замърсител с парникови газове в света.

Според изследователския директор на „Project Drawdown“ (организация с нестопанска цел, посветена на моделиране на решения за справяне с климатичните промени) растителният режим на хранене е „най-важният принос, който всеки човек може да направи за справяне с глобалното затопляне“.

Американците поразително приемат науката за климатичните промени. Повечето от републиканците и демократите казват, че Съединените щати е трябвало да останат част от подписалите Парижкото споразумение за климата. Не се нуждаем от нова информация и нямаме нужда от нова стойност. Нужно е само да минем през отворената врата.

Не можем да твърдим, че се грижим за хуманното отношение към животните, докато продължаваме да ядем месо редовно. Системата на промишлено животновъдство, на която разчитаме, е изтъкана от страдание. Съвременните пилета са толкова генетично модифицирани, че самите им тела са се превърнали в затвори на болката дори ако отворим клетките им. Пуйките се отглеждат така, че да са с наднормено тегло, заради което не могат да се размножават без изкуствено осеменяване. Телетата се откъсват насилствено от кравите майки още преди отбиването и това води до остро опечаление, което можем да чуем в техния вой и емпирично да измерим чрез изследване на кортизола в телата им.

Никакъв етикет или сертификат не може да избегне този вид жестокост. Не ни е необходим активист за правата на животните, който да ни размахва пръст. Не е необходимо да бъдем убедени в нещо, което вече знаем. Трябва да се вслушаме в себе си.

Не можем да се предпазим от пандемии, докато продължаваме да ядем месо редовно. Много внимание се отдели на пазарите за диви животни, но животинските ферми, по-специално птицефермите, са по-важно място за размножаване на пандемиите. Освен това Центърът за контрол и превенция на заболяванията съобщава, че три от четири нови или нововъзникващи инфекциозни заболявания са зоонотични – резултат от нарушената ни връзка с животните.

Разбира се, че искаме да бъдем в безопасност. Знаем как да се обезопасим. Но просто да искаш и да знаеш не е достатъчно.

Това не е мое или нечие мнение, въпреки тенденцията тази информация да се публикува в раздел „Мнения“. И отговорите на най-често срещаните запитвания във връзка с всеки сериозен въпрос за животновъдството, не са мнения.

Не се ли нуждаем от животински протеин? Не.

Можем да живеем по-дълго и по-здравословно без него. Повечето възрастни американци ядат приблизително два пъти повече от препоръчителния прием на протеини – включително вегетарианците, които консумират 70 процента повече, отколкото им е необходимо. Хората, които се хранят според диети с високо съдържание на животински протеин, е по-вероятно да умрат от сърдечни заболявания, диабет и бъбречна недостатъчност. Разбира се, месото като тортата, може да бъде част от здравословната диета. Но никой здравомислещ диетолог не би препоръчал да ядете торта твърде често.

Плакат на филма “Носители на промяната“.

Ако оставим системата на промишленото животновъдство да се срине, няма ли да страдат фермерите? Не.

Ще страдат корпорациите, които говорят от името на фермерите, докато ги експлоатират. Днес има по-малко американски фермери, отколкото по време на Гражданската война, въпреки, че американското население е близо 11 пъти по-голямо. Това не е случайност, а бизнес модел. Крайната мечта на индустриалния животновъден комплекс е фермите да бъдат напълно автоматизирани. Преминаването към храни на растителна основа и устойчиви селскостопански практики би създало много повече работни места, отколкото би съкратило.

Не приемайте думата ми веднага за чиста монета. Попитайте някой фермер дали той или тя ще се радва да види края на промишленото животновъдство.

Не е ли това отдалечаване от месото елитарно? Не.

Изследване от 2015 г. установи, че вегетарианската диета е по-евтина със 750 долара на година от диетата на месо. Цветнокожите непропорционално се самоопределят като вегетарианци и непропорционално са жертва на жестокостта на заводското животновъдство. Служителите в кланицата, които в момента са изложени на риск само за да задоволят вкусовите ни предпочитания към месо, са основно кафяви и черни. Да предположим, че по-евтин, по-здравословен и не толкова експлоатиращ начин на изхранване е елитарен, всъщност е част от индустриалната пропаганда.

Не можем ли да работим с корпорациите за промишлено производство за подобряване на хранителната система? Не.

Е, освен ако не вярвате, че тези, които са станали мощни чрез експлоатация, доброволно ще унищожат средствата, които са им предоставили грандиозно богатство. Промишленото производство сравнено с обикновеното земеделие е това, което са престъпните монополи за предприемачеството. Ако за една година правителството премахне своите над 38 милиарда долара финансова подкрепа и изисква месните и млечни корпорации да играят по нормалните капиталистически правила, това ще ги унищожи завинаги. Промишлеността не може да оцелее на свободния пазар.

Може би повече от всяка друга храна, месото вдъхва едновременно комфорт и дискомфорт. Това може да ни затрудни, ако желаем да действаме както знаем и искаме. Можем ли наистина да изместим месото от центъра на чиниите си? Това е въпросът, който ни извежда на прага на невъзможното. От другата страна на това е неизбежното.

С ужаса, с който ни притиска пандемията отзад и с новия въпрос за това, което е съществено, сега можем да видим вратата, която винаги е била там. Както в съня, в който нашите домове имат стаи, непознати за будните ни съзнания, можем да усетим, че има по-добър начин на хранене и живот, по-близо до нашите ценности. От другата страна не е нещо ново, а нещо, което призовава от миналото – свят, в който фермерите не са били митове, измъчваните тела не са били храна и планетата не е била сметката в края на храненето.

Едното хранене пред другото, време е да прекрачим прага. От другата страна е домът.

Източник: Nytimes