Според ново проучване един трилион дървета могат да бъдат достатъчни, за да се ограничат климатичните промени. Изглежда лесен, относително непротиворечив подход за един доста сложен проблем. Според проучване на учена Дънкан Маккинли обаче дори засаждането на дървета е съпроводено с проблеми.

Дърветата са изключително ефективни механизми за задържане на въглерод. Чрез фотосинтеза те буквално изсмукват въглеродния диоксид от въздуха. С помощта на водата и слънчевата светлина дърветата заместват повечето от въглеродния диоксид с кислород. Въпреки че част от въглерода се връща в атмосферата чрез дишането и разлагането на падналите листа, повечето от него се съхранява в дървото. Докато едно дърво е живо въглерода е задържан и далеч от атмосферата. Складирания въглерод обикновено се увеличава и в горската почва.

Обезлесяването на Северна Америка през вековете е създало огромен въглероден “дълг”. В последно време, заради икономически промени, горите са се възстановили естествено в някои части на САЩ, улавяйки част от изпуснатия въглерод.

За съхраняване на въглеродния диоксид поддържането на съществуващите гори е най-ефикасното нещо, но засаждането на гори на места, където преди са съществували, е второто най-добро решение.

Огромни количества земя е са били преустроени за други нужди, затова залесяването в голям мащаб изисква някои компромиси. За да се засадят наистина един трилион дървета част от земеделската земя трябва да се използва за целта, като по този начин се намали производството на храна. Ако дърветата се засадят на места, където по принцип не е имало гори, като ливадите например, биоразнообразието и екосистемите в тези хабитати може да бъдат загубени. Дърветата се нуждаят от много вода. Друг фактор, който трябва да се има предвид е какъв вид дървета се засаждат. Огромните монокултурни гори могат да складират въглерода, но не функционират като естествени гори.

Новите гори изискват грижа и управление. В естествената система въглерода отделен от дърветата при горски пожар бързо отново се улавя от ново растящите дървета. Опустошителните горски пожари обаче могат да причинят бързо отделяне на огромни количества въглероден диоксид. Правилното управление на пожарите може да ограничи тези рискове. Въглеродните последствия от методи за управление на огъня като разреждане на гората са неясни.

Засаждането на дървета улавя огромни количества въглероден диоксид, докато тяхното изсичане го освобождава. Увеличаването на интервала между санитарните сечи и избягването на гола сеч при управляваните гори може да увеличи складирания въглероден диоксид.

Маккинли също предлага заменяне на стоманата с дърво при строителството. Производството на стомана създава много въглеродни емисии. В същото време въглеродния диоксид може да остане уловен в дървена греда по същия начин като в живо дърво. Той ще бъде освободен, когато дървото изгори, изгние или бъде използвано за гориво. Дърво, което е превърнато в опорна греда, мебел или друг дълговечен дървен продукт ще продължи да складира въглеродния диоксид в новата си форма, докато този продукт е в употреба.

За да бъде успешно залесяването в огромен мащаб трябва да се имат предвид икономическите последствия и употребата на земята. Според Маккинли и колеги му изследователи залесяването ще бъде по-ефективно, когато складирания въглерод се представи като икономически ценен чрез субсидии за поддържане на горите.