През недалечната 2013 година в село Мелиандоу в провинциална Гвинея група деца играещи близо до кухо дърво обезпокояват малка колония от прилепи, криещи се там. Учените смятат, че Емиле Оуамоуно, който е бил в досег с прилепови изпражнения, е първият трагичен случай водещ до пандемията от Ебола в западна Африка.

Всяка пандемия започва по подобен начин. “Безвредна” човешка дейност, като консумирането на диви животни, може да предизвика пандемия. Учените смятат, че HIV се е появил през 1920г. в днешна Демократична република Конго, при инцидент, в който ловец се порязва докато убива шимпанзе.

През 2019г. се спекулира, че човек от югозападен Китай е влязъл в пещера с прилепи, за да ловува за местния “мокър пазар”.  После той развива постоянна кашлица, която поставя началото на това, което в момента познаваме като Covid-19.

Нарастващото човешко население, постоянния икономически растеж и световната транспортна мрежа ускориха скоростта, с която пандемиите се случват. Навлизаме в нова епоха на пандемии.

Повечето пандемии започват от горещи точки на планетата, в близост до горите. Това са региони като западна Африка, Амазония и югоизточна Азия. Тропическите дъждовни гори са дом на много разнообразни диви животни, които са носители на голям брой вируси. Знаем за тези животни много повече отколкото за вирусите, които те разпространяват.

Приблизително 1,7 милиона вируса съществуват сред бозайниците и птиците (източниците на повечето пандемии) и по-малко от 0,1% от тях са описани. Тези вируси достигат до милиони хора всяка година, но повечето от тях не предизвикват забележими симптоми.

Преди да се превърнем в земеделци, човешкото население е било по-разпръснато и не толкова свързано. Вирусът прихванат от някой ловец е достигал само до членовете на семейството му или до ловните му събратя. Но Антропоцена, новата геологична епоха, в която се намираме сега, промени всичко това. Ускоряването на човешката дейност драматично промени природния пейзаж, океаните и атмосферата, превръщайки почти половината от световните тропически гори в обработваема земя и селища.

Около 1/3 от появяващите се болести са вследствие на тези бързи промени в използването на земята, при които хората влизат в близък контакт с дивите животни, нещо, което преди рядко се е случвало. Вируси като Зика, Ебола, Нипа, Covid-19  са само някои от последните ни врагове, които са пренесени от отдалечени провинциални райони до нашия град.

Човешката дейност създаде това вирусно разпространение. Нашия подход в момента е да чакаме пандемията да се случи и тогава да търсим лекарства и ваксини, за да я контролираме. Но както вече се убедихме с Covid-19, този подход не е толкова добър. Докато чакаме за ваксина, стотици хиляди хора умират и милиони биват заразени. През 2009г. докато САЩ успяха да произведат достатъчно ваксини за пандемията от грип H1N1 вече 1/4 от населението на планетата беше заразено.

Ако искаме да предотвратим бъдещи пандемии трябва да преосмислим връзката ни с природата, за да прекъснем порочната верига на постоянно появяващи се болести. Всичко това трябва да започне с намаляване на неистовото потребление, което води до обезлесяване и експлоатиране на дивите животни.

Също така трябва да се премахнат пазарите за диви животни и търговията с тях. Индустриите, които добиват дървесина от тропическите гори и експлоатират дивите животни, трябва да бъдат натиснати повече. В същото време трябва да стимулираме устойчивите компании и да намалим свръхпотреблението. Например потребителски кампании срещу палмовото масло имат невероятен ефект върху устойчивостта.

В наскоро публикуван доклад, голям брой учени, включително и аз, представиха икономическата рамка за предотвратяване вирусни разпространения, водещи до пандемии, включваща намаляване обезлесяването и търговията с диви животни.

Изчислихме, че годишните разходи за подобна програма за намаляване на обезлесяването, търговията с диви животни и създаването на наблюдение на горещите места предотвратяващо пандемии ще струва от 17,7 до 26,9 милиарда долара. Това е далеч по-малко от размера на текущите икономическите щети, които Covid-19 предизвика, в размер на 8,1-15,8 трилиона долара. Въпреки че пандемията от коронавирус беше опустошителна за световната икономика, траекторията, по която сме тръгнали, може да предизвика бъдещи пандемии струващи десетки трилиони долари.

Възстановявайки се от пандемията имаме възможността да създадем устойчиви зелени икономика, вместо да се връщаме към системата на неконтролируемо потребление, която ни докара Covid-19. Вековете на експлоатация на околната среда  са ни поставили в доста деликатно положение на тази планета. Докато някои все още не осъзнават цената на избягването на екологичната криза или не могат да проумеят значението на запазване на видове като пеперуди, жаби или риби, повечето от нас разбират, че Covid-19 донесе смърт и икономическа мизерия от световен мащаб. Когато най-накрая приемем, че човешката дейност е предизвикала всичко това, ще можем да избегнем епохата на пандемиите.

Автор: Петер Дажак – президент на алианс “EcoHealth”, организация занимаваща се с анализ и предотвратяване на пандемии

Източник: The Guardian