Събирате боклука си разделно, хвърляте го в съответния контейнер, от където го вземат за завода за рециклиране, след което бива създаден нов продукт. По този начин се случват неща при рециклирането, нали?

Оказва се обаче, че не е толкова лесно, особено когато става въпрос за пластмасата.

Повечето експерти са съгласни, че рециклирането е важен начин да намалим отпадъка и да се спестят ценни ресурси, енергия и вода, като в същото време намаляваме емисиите на парниковите газове. Въпреки това 2,3 милиарда тона боклук се създава в Европейския съюз всяка година, от който само 37% се рециклира.

Някои материали като алуминия, стъклото и хартията са относително лесни за рециклиране и преизползване. Почти 3/4 от този тип материали намират нов живот като нови потребителски продукти.

Мита за рециклирането

Рециклирането има за цел да успокои съзнанието на хората, но всъщност нещата не са толкова прости. По-малко от половината домакински отпадъци в Европейския съюз се рециклира.

Третиране на комуналния отпадък в проценти през 2018г.

Пластмасата поставя определен проблем. От всичките 29 милиона тона пластмасов отпадък събран в Европейски съюз през 2018г. по-малко от 1/3 е рециклиран, около 1/4 е отишла на сметищата и около 43% са изгорени в инсинератори.

“Рециклирането на пластмаса в по-голямата си част е измама.” казва Джим Пъкет, изпълнителен директор на Basel Action Network, американска неправителствена организация, която действа в посока прекратяване нелегалната търговия с отпадъци.

“Рециклирането ни беше пробутано като отговор на потреблението и всичкия пластмасов отпадък, който то създава. Всъщност то има някои основни характеристики, които не са “кръгови”, които ще разбият този мит и мечтата завинаги.”

Това е нещо, което пластмасовата индустрия не иска да чува. Заради увеличаващата се загриженост в обществото относно пластмасата, за която допринасят историите за пластмасовите острови сред океана, залети плажове с пластмасови бутилки и животни задушаващи се от пластмаса, индустрията се безпокои нейния продукт да не се превърне в тема табу, както стана с тютюна.

Идеята, че пластмасовите отпадъци могат да бъдат преизползвани успокоява съзнанието на хората. Купувай всичко, което искаш, просто го хвърляй в жълтия контейнер и то ще бъде преработено в нов продукт. Няма бъркотия, няма проблем.

“Причината, поради която обществото мисли, че рециклирането е отговора, е защото пластмасовата индустрия 30 години провежда многомилионни кампании да пропагандира това.” Джудит Енк, президент на Beyond Plastics, неправителствена организация.

“Не може да се измъкнем от проблема със замърсяването чрез рециклиране. Посланието трябва да бъде: Не употребявайте толкова много пластмаса.”

Индустрията не е съгласна.

“В сектора признават, че има проблем с пластмасовото замърсяване, и че в миналото индустрията не е успявала да отговори ефективно на този проблем.” казва Вирджиния Янсенс, директор на Plastics Europe, индустриално лоби. В момента сектора, както и много марки се стремят “да решат проблема използвайки нови решения.” добавя тя.

Подциклиране (Downcycling)

Пет от основните седем типа пластмаса почти не се рециклират, защото процесът е прекалено скъп и сложен, а крайният продукт е с по-ниско качество, отколкото този, направен от чисто нова пластмаса.

“Рециклирането на тези типове пластмаса всъщност не е рециклиране, а подциклиране.” казва Пукет.

Пластмасата се преизползва за продукти с по-ниско качество, като паркови пейки, саксии за цветя или торбички за боклук или трябва да бъде смесена с нова пластмаса, за да се запази качеството.

По-големият проблем е, че тези пет вида пластмаса – поливинил хлорид (№3 PVC), полиетилен с ниска плътност (№4 PELD или LDPE), полипропилен (№5 PP), полистирен (№6 PS) и поликарбонат (№7 Other или O), често съдържат токсични и канцерогенни вещества и не могат лесно да бъдат преизползвани за нещо полезно.

Двата типа пластмаса, които има смисъл да бъдат рециклирани са Полиетилентерефталат (№1 PET или PETE) и полиетилен с висока плътност (№2 HDPE). Те се използват за производството на пластмасови бутилки, плътни найлонови торбички и бутилки за препарати.

Въпреки това, дори и тези рециклирани пластмаси не могат да бъдат използвани по същия начин както чисто новата пластмаса, защото полимерите в пластмасата понижават своето качество, всеки път, когато тя се преизползва. PET може да бъде рециклирана, за да се направят нови пластмасови бутилки или текстил за полари. Полиетилена с висока плътност се рециклира в градински мебели и пластмасови предмети.

“Много продукти на пазара са направени, без да се мисли  за края на жизнения им цикъл.” казва Тон Еманс, президент на Plastics Recyclers Europe.

“Трябва да проектираме по-мъдро.”, добавя той, което означава да преустановим употребата на пластмаси, които се рециклира трудно, включително и многопластови продукти или такива, направени от няколко материала, и да се насочим към пластмаси с по-висока стойност като PET.

Повечето потребители невинаги правят разлика между различните видове пластмаса и доволни ги хвърлят всичките в жълтия контейнер за рециклиране. Тази смесица от пластмаси трябва да бъде сортирана, защото различните видове пластмаса се преработват отделно.

В Германия между 40 и 60% от пластмасовия отпадък се хвърля в грешния кош. В Ирландия почти 50% от органичния отпадък от домакинствата се слага в неправилния кош.

Чудите се какво е положението в България? Ето ви един пример.

В крайна сметка, когато една използвана пластмасова бутилка е изхвърлена правилно, измита, надробена и преработена до малки топченца, започва следващата битка – да бъде продадена.

Рециклираната пластмаса покрива само 6% от нужната за производство пластмаса в Европа. Основният проблем, според рециклиращите компании, е съревнованието с чисто новата пластмаса. В последните години, цената на петрола спадна бързо, правейки по-евтино да произвеждаш пластмаса, отколкото да използваш рециклирана.

Бъдещето на рециклирането

От политическа гледна точка, правителствата и компаниите са под огромен натиск да покажат, че правят нещо относно пластмасовото замърсяване.

За да осигурят по-добро сортиране на пластмасата от датското правителство планират да въведат 10 различни потока за отпадъците. По този начин се надяват “да придадат по-висока стойност на отпадъка” казва Леа Вермелин, датския министър на околната среда.

В Нидерландия някои местни управи не вярват много в способността на хората правилно да изхвърлят различните видове пластмаса. По-рано тази година в Амстердам се отказаха от разделното събиране на пластмасата. Вместо това робот върши мръсната работа, сортирайки различните пластмаси в завода за рециклиране.

Къде отива пластмасата от Европа?

Забраната на Китай през 2018г. за внос на по-голямата част от пластмасовия отпадък нанесе съкрушителен удар върху европейския износ на боклук.

“Да изхвърлиш пластмасата в общия контейнер е не само по-лесно, но също така по-евтино и по-добре за климата.” казва Реймонд Градус, професор по икономика в университета Вриже в Амстердам. Градус обобщава, че общините, които прилагат този метод наречен “последващо сортиране” успяват да съберат 6,2 кг пластмасов отпадък на човек.

Пластмасата стана по-видим проблем през последните две години благодарение на забраната за внос на 24 вида отпадъци в Китай през 2018г. Тази мярка предприета от китайците накара  световния боклук да бъде складиран на докове, изгорен, изхвърлен на бунището или изпратен в други страни. В момента Турция се е превърнала в европейския Китай.

Подтикнат от забраната в Китай, както и увеличаващото се обществено безпокойство, Брюксел обяви война на пластмасовия отпадък. Преди две години ЕС забрани най-замърсяващата пластмаса за еднократна употреба и наскоро стартира нов план за действие относно кръговата икономика. Той цели заместване на линейния модел “вземи-направи-използвай-изхвърли” с кръговите принципи: намали, преизползвай и рециклирай.

Има предложение в ЕС да се приеме такса “пластмаса”, която ще таксува всяко правителство по 80 цента за всеки килограм нерециклируеми пластмасови опаковки.

Междувременно пластмасовата индустрия не седи със скръстени ръце. Напоследък тя прокламира ползите от химическото рециклиране, процес, при който трудната за рециклиране пластмаса се разгражда до основните й химически блокове.

Вирджиния Янсенс, директор на Plastics Europe, се оплаква, че новите технологии “често са критикувани, без да им се даде достатъчно време да се докажат.”

“Това е много обещаваща технология, която може да се използва като допълваща към механичното рециклиране относно нерециклируемия отпадък.” казва Еманс от Plastics Recyclers Europe.

Това е подход, който не е задоволителен за пластмасовите скептици. Пъкет от Basel Action Network е един от тези хора, който гледат критично на новите технологии. Той казва, че химическото рециклиране, което все още е във фаза на разработване, се явява “или изключително енергоемко в началото или накрая свършва с изгаряне на отпадъка за гориво. И в двата случая забивате нож в сърцето на климатичната криза.”

Той поставя под въпрос дали пластмаса изобщо може да бъде рециклирана така, че да бъде екологично и икономически изгодно.

“Пластмасовата индустрия е заела защитна позиция и има защо. Потърсена й е отговорност за кризата с пластмасовия отпадък и сега търси нов начин да пробута отново мита за рециклирането. Затова сега пропагандират химическото рециклиране.” казва Пъкет

Източник: Politico