Световно проучване откри микропластмаса в 83% от питейната вода на Земята септември 9, 2018 Новини Facebook Pinterest Messenger WhatsApp Viber Тя е навсякъде: най-трайния, вреден и същевременно нужен продукт на света. От подметките на вашите обувки до контактните лещи в очите ви, от телефона в джоба ви до храната в хладилника. Фактите са неоспорими: Ние живеем в Пластмасовата ера. Пластмасата ни улеснява, подобрявайки ежедневния живот по неизброими начини, но и ни вреди чрез боклука и микроскопичното замърсяване. Малко момче се катери върху пластмасовите планини на 50-годишно бунище в Дагупан, Филипини. Част от тези планини от разноцветна пластмаса биват отнасяни от крайбрежния вятър в морето. Скорошно изследване разкри шокиращото разпространение на пластмасата в световните океани и езера. От Orb Media си зададоха въпроса: Ако микропластмасата е в океаните, езерата и реките, дали я има също и в питейната вода? В първото по рода си публично научно изследване, Orb Media откриват неизвестно до тогава замърсяване с микропластмаса на питейната вода в градове по целия свят. Микроскопични пластмасови влакна плуват в чешмяната вода от Ню Йорк до Ню Делхи. От капитолията в САЩ до бреговете на езерото Виктория в Уганда. Жени, мъже, деца и бебета поглъщат пластмаса с всяка изпита чаша вода. Изследването дори е открило пластмаса в две марки бутилирана минерална вода в САЩ. Повече от 80% от пробите, които са взети от петте континента, са с положителен резултат за наличието на микропластмаса. Микропластмасата – малки пластмасови нишки и частици задушават не само океаните, но и „окупират” питейната вода. Защо трябва да ни е грижа? Микропластмасата е доказано, че абсорбира химикали, които са свързани с рака и други болести, като после отделя тези химикали след като е погълната от риби и бозайници. Учените казват, че тези микроскопични нишки може да се създадат също от ежедневното износване на дрехи, тапицерия и килими. Те могат да достигнат до чешмата вкъщи, като замърсят местния водоизточник. За сега не съществува начин, по който могат да бъдат филтрирани или задържани. Ако микропластмасата е в питейната ви вода, експертите твърдят, че тя със сигурност е и в храната ви. И става по-зле! Пластмасата е всичко, но не и разрушима. Това означава, че пластмасовите отпадъци не се разграждат, те само се разпадат на по-малки частици, които могат да достигнат до наноразмери (eдна милионна от милиметъра). Изследвания показват, че частици с такъв размер могат да преминат през стените на червата и да достигнат до лимфните възли и други вътрешни органи. „Присъщо на пластмасата е да се рециклира. Това, което ни пречи да я рециклираме е неадекватна, неподходяща и изобщо липса на правилна преценка на дизайнерския етап за това, какво ще се случи в края на продуктовия живот на пластмасата.” Ричърд Томпсън, университет „Плаймът” Как пластмасата в питейната вода застрашава човешкото здраве, как се е озовала там и какво можем да направим по въпроса? Orb Media търсят отговор на всички тези въпроси в десетмесечно изследване, което провеждат из шестте континента. Пластмасата е толкова ценна в нашия модерен живот, че сме свикнали да я възпиемаме като неутрален материал – без вкус, без мириз и невероятно удобна за употреба. Удобството, което носи тя, предизвиква масово производство и неконтролируеми отпадъци. В крайна сметка пластмасата се разпространява в цялата околна среда и дори в телата ни. „Това трябва да ни посъбуди малко. Знаехме, че пластмасата се връща при нас чрез храната, която ядем. Сега разбираме, че тя се връща и чрез питейната вода. Има ли изход от това? – Мухамад Юнус, носител на Нобеловата награда за мир. Източници на невидима пластмаса Прочети повече Синтетични нишки от прането– синтетичните дрехи като вълна, акрил и полиестер отделят хиляди микроскопични нишки с всяко пране. Приблизително 1 милион тона от тези малки нишки попада в отпадните води всяка година, от които половината не могат да се филтрират и замърсяват околната среда. Прах от автомобилни гуми– стирен бутадиеновия прах от гумите бива отмит в шахтите, откъдето попада в реките и океаните. Колите и камионите отделят повече от 20гр. от този прах за всеки изминати 100км. Бои– Праха от уличната маркировка, корабната боя и боята използвана в домакинствата създава повече от 10% от цялото замърсяване с микропластмаса в океаните. Проучвания показват, че прахът от боята покрива океанската повърхност. Вторична микропластмаса– Най-малко 8 милиона тона от тази пластмаса попада в реките, езерата и океаните. Тя се създава след като необработената пластмаса като вилици, торбички, сламки и др. се озово във водоизточници, където се разпада на микрочастици. Тази микропластмаса на бъдещето след това попада в хранителната верига на животните и хората. През последните 10 години сме произвели повече пластмаса отколкото за целия изминал век. Синтетични нишки във възуха– Всяко едно обикновено потъркване на един крайник в друг отделя нишки от синтетичните дрехи във въздуха. Проучване в Париж през 2015г. изчислява, че между 3 и 10 тона нишки се пренасят чрез въздуха. Микропластмаса от козметиката– Изчислено е, че повече от 8 трилиона микропластмаса е замърсила водата в САЩ. „Има общи неща, които са значими за всички нас: въздух, вода и земя. Това, което откриваме отново и отново е, че ако замърсиш едно от тях, замърсяваш всичките.” – Шери Мейсън Вашето предизвикателство: Колко пластмаса използвате? Много от нас се опитват да бъдат осъзнати по отношение на това, колко пластмаса използват. Ето го и предизвикателството: Вземете хартиена торбичка и слагайте в нея всеки един ваш пластмасов отпадък. Накрая на деня извадете съдържанието на торбата и му направете снимка. Качете я в социалните мрежи и предизвикайте вашите приятели със същото. „Когато разделяш един проблем, както е случая с пластмасовата индустрия, която не е отговорна за нейния отпадък, това дава възможност тази индустрия да обвинява друга индустрия. Виновни са сметосъбиращите компании, а не производителите на пластмаса. Не прозводителите на дрехи са виновни, а пречиствателните станции. Винаги някой друг е виновен. Говорейки общо, всички ние сме виновни.” – Марк Браун, старши изследовател в университета в Ню Саут Уелс Хубаво е да познаваме видовете пластмаса Има буквално милиони приложения на пластмасата. По-долу са представени видовете пластмаса според техния идентификационен код. Прочети повече Полиетилен терефталат (PET)– PET е устойчива пластмаса, която се среща навсякъде. От бутилките за вода, сок и сода до полиестерните дрехи. Това е една от най-безопасните пластмаси използвани за съхранение на храна и лесно се рециклира. Проучвания обаче показват, че тази пластмаса може да отдели токсичния минерал антимон в количества над допустимото. Това се случва когато този материал е изложен на висока температура – например вашата кола през лятото или когато си топлите храната в микровълновата печка. Вредните странични ефекти от високите нива на антимон са гадене, повръщане и диария. Полиетилен с висока плътност (HDPE)– Използва се за опаковане на мляко, сокове, вода, шампоани и почистващи препарати. Както повечето пластмасови продукти, които са изложени на висока температура, така и HDPE отделя химикали имитиращи мъжкия хормон естроген. Тези химикали причиняват рак на гърдата, рак на тестисите, ранен пубертет и др. Поливинил хлорид (PVC)– този вид пластмаса се използва за опаковане на месо, сандвичи, водопроводни тръби, играчки и други. Отделя химикали, които нарушават нормалното действие на ендокринната система. Полиетилен с ниска плътност (LDPE)– използва се за направата на кутии за мляко, чаши за кафе, опаковане на нарязан хляб, вестници и др. LDPE се счита за „малко опасна” пластмаса. Полипропилен (PP)– От него са направени кутиите за кисело мляко, опаковки за лекарства и сиропи. Полипропиленови нишки има в дрехите за студено време, дори и в книжните пари. Смята се за сравнително безопасна пластмаса. Полистирол (PS)– Намира се в бутилките за сок, прибори и кутии за храна. Използва се при направата на чаши за кафе и капака за тях. При досега си с горещи течности полистирола отделя карциногенни вещества. Затова изледване от 2007г препоръчва да не се използва за горещи напитки. Други– тук се включват пластмаси, които не влизат в другите шест вида. Големите литрови бутилки за минерална вода, някои опаковки за сокове и др. Общото за всички тези пластмаси е, че съдържат химикала бисфенол А, който причинява смущения в производството на хормони, което води до репродуктивни проблеми, астма, пълнота. За това, как може да използвате по-безопасно пластмасата в ежедневието си може да разберете тук. Полиестерни частици с дължина по-малка от 50 нанометра се поглъщат от сладководния планктон Daphnia magna. Този вид планктон е в основата на хранителната верига за морските животни. Изследванията тепърва ще разкриват мащаба на замърсяване на морската флора и фауна с микропластмаса. За сега не съществуват аналитични методи, които да установят наличието на микропластмаса в храната. Тази нанопластмаса от планктона преминава в малките риби, които биват изяждани от големите риби, а те от своя страна от хората. Този пластмасов проблем за планктона е също и твой проблем. „Химикалите от пластмасата са неизменна част от вашата ежедневна диета. Ние ги приемаме чрез бутилката за минерална вода, чрез пластмасовата купа, в която си топлим храна в микровълновата печка или чрез чашата от полистирол, в която си пием кафето. Всички тези пластмаси отделят химикали включително фталати, разстройващия ендокринната система бисфенол А и дори токсични тежки метали, които се абсорбират от тялото ни.” – Скот Белчър, професор в университета в Северна Каролина И сега какво? Единствения начин да запазим пластмасата далеч от въздуха, водата и почвата е коренно да променим нейния дизайн, употреба, продажба и последваща преработка. Съществуват много възможности в тази връзка. Ето няколко начина, чрез които хора по целия свят се опитват да променят тази мрачна реалност. „Waste to energy” (боклук в енергия) превръща пластмасата и органичните отпадъци в газ и течно гориво използвайки най-различни технологии. Прогнозата за световния пазар свързан с преработването на боклука в горива е да нарастне до 33 милиардна индустрия до 2023г. Кмета на Дагупан, Белен Фернандез гледа как 50-годишно сметище пуши. От бунището редовно попада пластмаса в Севернокитайско море. Фернандез е обещала да направи плажа отново чист и да превърне планината от боклуци в гориво за рибарските лодки и градските таксита. В модела на „Кръговата икономика” производители и дизайнери обезпечават опаковки и материали, които лесно могат да бъдат рециклирани и използвани повторно. Днес повече от половината пластмасови опаковки не могат да бъдат рециклирани. Нови материали: Водещи марки и стартиращи компании работят върху измислянето на синтетични материи, които няма да отделят нишки във въздуха и водата. „Bold Threads” от Калифорния изпозват същите протеини, които паяка използва за своите нишки. По този начин създават здрава и разтеглива материя, която вярват, че ще замести синтетичната вълна. Междувременно стартиращата компания „NewLight Technologies” са създали пластмаса наречена „Air Carbon”, направена не от петрол, а от парниковите газове създавани от добитъка. Решения за домакинството: Дизайнери по целия свят търсят решения как потребителите да намалят своите пластмасови емисии. Едно от тези решения е „Cora Ball”, което улавя до 35% от нишките отделяни при едно пране, преди да са поели към реките и езерата. Всяко едно от тези решения зависи от поетата отговорност на отделния човек, компаниите и правителствата за създадения пластмасов боклук, чрез покупките си, техните продуктови дизайни и отношението им към опазването на околната среда. Източник: Orb Media Ще ви хареса ощеКоста Рика ще бъде първата страна в света свободна от пластмаса и въглероден отпечатък през 2021г.За вредите от пластмасата