За първи път учените определиха колко дървета и къде трябва да се засадят, за да се справим с климатичната криза

Около 2.2 милиарда акра земя по целия свят е подходяща за залесяване, което в крайна сметка ще улови 2/3 от въглеродните емисии на човечеството.

Лаборатория Crowther от ETH Цюрих публикува изследване в списание Science, което показва, че това е може би най-ефективния начин да се справим с климатичните промени.

От лабораторията изследват естествените решения на климатичната криза. В тяхното последно проучване, изследователите показват за първи път къде в света мога да бъдат засадени дървета и колко въглероден двуокис ще могат да съхраняват.

Водещият автор на изследването Жан Бастин обяснява:

“При извършване на изчисленията изключихме градовете и обработваемата земя от сметките, тъй като тези площи са нужни на човешката цивилизация.”

Изследователите открили, че при настоящите климатични условия Земята може да поддържа 10,8 милиарда акра гори. Това е с 4 милиарда акра повече отколкото в момента съществуващите 2,8 милиарда. От тези 4 милиарда акра 2,2 милиарда акра не са използваеми от хората. Това означава, че в момента има земя с размерите на САЩ, която е на разположение за залесяване.

Веднъж пораснали тези нови гори ще могат да складират 205 милиарда тона въглерод. Това е около 2/3 от всичките 300 милиарда тона въглерод освободени в атмосферата в резултат на човешката дейност от индустриалната революция до ден-днешен.

Според професор Томас Краутър, съавтор на изследването и основател на лаборатория Crowther:

“Всички знаем, че възстановяването на горите е от съществено значение за справянето с климатичните промени. Това, което не знаехме е колко голям ще е ефекта от това. Нашето проучване ясно показва, че възстановяването на горите е най-доброто решение съществуващо днес относно климатичната криза. Трябва да действаме бързо, тъй като ще отнеме десетилетия новите гори да пораснат и достигнат пълния си потенциал на естествен склад за въглерода.”

Изследването също така показва кои места в света са най-подходящи за възстановяване на горите. Най-голям потенциал има основно в 6 страни: Русия (373 милиона акра), САЩ (254 милиона акра), Канада (192 милиона акра), Австралия (143 милиона акра), Бразилия (123 милиона акра) и Китай (98 милиона акра). Това естествено не означава, че в другите страни не трябва да бъдат извършвани залесявания.

Много настоящи климатични модели погрешно показват, че климатичните промени ще доведат до увеличение в растителната покривка, предупреждават изследователите. Възможно е да има увеличение в областта на северните гори, в региони като Сибир. Но там растителната покривка е средно само 30-40%. Това увеличение е нищо в сравнение със загубите в гъстите тропически гори, където обикновено растителната покривка е около 90-100%.

От лабораторията използват природата като решение, за да:

1. Определят потенциалните възможности – посочвайки тези региони, които ако бъдат възстановени правилно ще имат най-голям ефект върху климата.

2. Поставят реалистични цели – чрез измерими резултати да се максимизира ефекта от възстановителните проекти.

3. Проследят развитието – за да оценят дали целите са били постигнати във времето, и да се вземат коригиращи действия ако е необходимо.

На сайта са посочени 3-те основни начина, чрез които всеки от нас може да помогне, за да се справим с климатичните промени и загубата на биоразнообразие:

– Да се включим в залесяване – На сайта има карти, показваща кои са  най-важните места за възстановяване и как да го направим ефективно.

– Да подкрепим проект – Много неправителствени организации по целия свят работят активно за възстановяване на растителността и почвите. Тук може да откриете постоянно увеличаващ се списък с всички тези организации.

– Да инвестираме отговорно – Независимо дали става въпрос за вашата пенсия, спестявания или ежедневното пазаруване, всички те могат да имат голям ефект върху действията на мултинационалните компании. Чрез отговорно инвестиране милиони хора могат да имат огромно въздействие върху състоянието на планетата и климата.

Източник: ETH Zürich