Ограничаване покачването на световната средна температура до 2 градуса над тази от прединдустриалните времена е основното предизвикателство на нашето време. Преминаването на този праг ще предизвика само засилващи се циклични ефекти водещи до още по-големи климатични промени. Например, топенето на леда на Северния полюс ще доведе до затопляне на океана, защото няма да има какво да отразява слънчевите лъчи. Затоплянето на океана от своя страна ще доведе до топене на още повече лед и т.н.

Научните прогнози за този сценарии са “катастрофални”.

Изправени сме пред тази криза, защото горим изкопаеми горива, изсичаме голяма част от горите и отглеждаме милиарди животни в индустриални ферми всяка година. Всяка от тези дейности отделя парникови газове, като въглеродния диоксид, които спират топлината да се върне обратно в космоса.

Това, което можем да направим, е да ограничим допълнителните емисии на парникови газове. Но това едва ли ще бъде достатъчно, имайки предвид, че вече сме създали толкова много емисии. Затова също така трябва да премахнем парниковите газове от атмосферата. Точно това имат предвид в доклада на IPCC, когато говорят за “негативни емисии”.

Подновеният интерес към улавянето на въглерода и геоинженерството е реакция в следствия на провала ни да намалим емисиите. Но дали наистина е нужно геоинжинерството? Безопасно ли е улавянето на въглерод? Тези технологии не са ли експериментално лекарство за една умираща планета и трябва ли да гласуваме за политици, които обещават да използват тези технологии?

Истината, както винаги, е сложна. Не всички методи на геоинженерство и улавяне на въглерода са еднакви. Някои от тях са обещаващи, докато други могат сериозно да застрашат живота на Земята.

Какво е геоинженерство?

Геоинженерството, понякога наричано климатично инженерство, е манипулиране на околната среда в голям мащаб с помощта на технологиите. През 60-те години Джон Ф. Кенеди го нарича “контролиране на времето“. Много хора приемат геоинженерството като “План Б” за планетата – “сутрешно хапче за общество, което не практикува безопасно потребление”.

Правителства по целия свят сериозно се замислят относно геоинженерството. САЩ, Великобритания и Китай са сред страните, които стабилно инвестират в изследователски програми.

Как работи геоинженерството?

Целта на геоинженерството е да се намали температурата. Много геоинженерни методи постигат това чрез блокиране на слънчевите лъчи по един или друг начин.

Някои от тези методи са ниско технологични. През 60-те години на миналия век американски изследователи предлагат плуващи бели обекти на повърхността на океана, които да отразяват слънчевата светлина.

Повечето геоинженерни методи обаче изискват не тествани и все още неналични технологии, в това число изстрелване на космически щитове, които блокират слънчевата радиация или замразявайки отново части от океана чрез инжектиране на солни частици в полярните облаци, което ще ги направи по-светли и по-отразяващи.

Най-широко дискутирания геоинженерен метод включва разпръскване на отразяващи аерозоли в атмосферата. Идеята на този метод е флотилия от високо летящи самолети ще обикаля около света и да разпръсква сулфат в стратосферата. Броя на полетите ще се увеличава постепенно, достигайки до 60 000 полета на година. Целта на тази техника е да имитира изригването на вулкан, което е известно, че намалява световната температура.

Колко безопасно е геоинженерството?

Лесно е да се впечатлим от геоинженерството, но повечето от тези технологии носят реални рискове.

Да вземем разпръскването на отразяващи аерозоли. Тъй като повечето сулфатни частици ще останат на високо за няколко години, трябва постоянно да бъдат разпръсквани. И освен ако не спрем да създаваме парникови емисии трябва да разпръскваме все по-големи количества. Ако тази геоинженерна програма бъде прекратена глобалното затопляне ще се завърне със страшна сила.

Не е ясно дали човечеството е способно да поддържа и координира подобен международен проект в продължение на стотици години. Досега не сме имали политическитете условия за подобно нещо.

Отразяващите аерозоли биха могли също така да имат много странични ефекти. Те може и да понижат световната температура, но също така могат да повлияят на озоновия слой. Също така могат да нарушат местните особености на времето, като например индийския мусон. Това би било пагубно за милиони фермери, които зависят от него.

И накрая аерозолното разпръскване ще повлияе само върху един аспект от климатичната криза – температурата. Други проблеми, като окисляването на океана, ще останат.

Накратко, геоинженерните технологии не са панацея. Те също така увеличават риска от конфликти. Промяната на климата предоставя значителна власт в световен мащаб. Кой ще контролира геоинженерството и кой ще го финансира? Как ще се вземат решенията относно геоинженерството? Ще бъдат ли консултирани бедните страни?

Възлагайки надеждите ни на геоинженерството също така може да отвлече вниманието ни от трудната, но необходима задача да намалим емисиите си. За геоинженерството се говори още от 60-те години на миналия век, но все още няма безопасна технология, която да се приложи в световен мащаб. Нека си го кажем направо: вече почти няма време за разработването на тези технологии.

Какво представлява улавянето на въглерод?

Емисиите на въглероден диоксид са главната причина за климатичните промени, затова премахването на този газ от атмосферата е ефективно противодействие. Има два начина, теоретично, това да бъде направено.

Най-интуитивния метод е да се улови въглеродът от въздуха и да се съхранява в подземни солени водни хоризонти. Повечето изследвания се съсредоточават да правят това около електроцентрали на изкопаеми горива, тъй като основното количество въглероден двуокис се отделя там. Някои стартъпи за “директно улавяне на въздух” разработват продукти с по-широка употреба. Въпреки това тази технология е все още на ниво разработване.

Вторият метод е да се обогати океана с железни соли. Това ще стимулира растежа на водораслите, които и сега поглъщат големи количества въглерод. По този начин способността на океана да поема въглерод ще се увеличи. Това е така поне на теория.

Колко безопасно е улавянето на въглерод?

Улавянето на въглерод от въздуха по принцип се смята за безопасно, обаче технологията все още не съществува. Основният риск относно технологията на “директно улавяне на въздух” е, че няма да бъде разработена навреме.

Обогатяването на океана с железни соли е по-рисковано от “директното улавяне на въздух”. Увеличаването на количеството водорасли може да разстрои морската екосистема, огромните колонии от фитопланктон могат да произведат токсини. Някои учени дори се съмняват, че местното поглъщане на въглероден диоксид може да увеличи като цяло способността на океана да прави това.

Също както при геоинженерството е важно да не мислим, че технологията за улавяне на въглерод е панацея за всички климатични проблеми. В най-добрия случай тези технологии ще бъдат част от решенията.

Как да смекчим климатичните промени?

Едно от решенията е да се развива геоинженерството, но да се приложи само в краен случай. Трудно би било обаче да се определи кога да се случи това. Кой ще обяви, че критичния момент е настъпил? Друго затруднение е фактът, че границата между проучването и въвеждането се размива във времето. Затова добра стратегия е да се проучат само най-обещаващите технологии, като “директното улавяне на въздух”.

В допълнение на това трябва да използваме технологии, които вече са налични. Дърветата са естествена технология за улавяне на въглерод. Те улавят и съхраняват въглерод от въздуха. Дърветата са не само безопасни, но имат и много допълнителни предимства. Биоразнообразните гори, каквито сади Ecosia,  увеличават плодородността на почвата и възстановяват водния цикъл.

В крайна сметка трябва да се изправим пред факт, че няма какво да замести намаляването на емисиите на парникови газове. Това може да е неудобно, но често спасяването на света е такова. Но няма да бъде болезнено ако си напомняме какво всъщност има значение. Каквото и да е то за теб, със сигурност не са изкопаемите горива.

Източник: Ecosia