Устойчивото развитие унищожава Земята: Зелената икономика срещу планетата

Не ми говорете за устойчивост. Искате да поставя под въпрос начина ми на живот, моя екологичен отпечатък? Има чудовище, което стои върху нас, с толкова голям отпечатък, че може да прегази цяла планетата без изобщо да разбере. Това чудовище е индустриалната цивилизация. Аз отказвам да поддържам чудовището. За да оцелее Земята чудовището трябва да умре.

Какво се опитваме да поддържаме? Жива планета или индустриална цивилизация? Защото не можем да имаме и двете.

Някъде в хода на нещата екологичното движение, основано на желанието да се защити Земята, беше погълнато от движението за устойчивост, основано на желанието да поддържаме комфортния си живот. Кога се случи това и защо? И как така никой не забеляза? Това е фундаментална  промяна в ценностите, от състрадание към всички живи същества и Земята към егоистичното желание да се чувстваме добре относно присъщия ни унищожителен начин на живот.

Според движението за устойчиво развитие способността ни за устойчивост зависи от отделния човек, който трябва да взема решения в рамките на съществуващите цивилизационни структури. Следвайки тази логика постигането на истински устойчива култура е невъзможно. Индустриалната инфраструктура е несъвместима с живата планета. За да оцелее живота на Земята световните политически и икономически структури трябва да бъдат разрушени.

Защитниците на устойчивото развитие ни казват, че намалявайки нашия отпечатък, причинявайки по-малко щети на Земята е добро нещо, и ние трябва да се чувстваме добре относно това. Не съм съгласен с това. По-малко вреда не е нещо хубаво. По-малкото вреда все още е доста вреда. Докато все още всички причиняват някаква вреда не може да има устойчивост. Да се чувстваме добре относно дребните постъпки не помага на никого.

“Мислим си, че защитаваме Земята като разрушаваме по-малко, но това не е защита. Това само намалява унищожението. Затова въпроса е не да бъдем по-малко лоши, а да бъдем добри.” Майкъл Браунгарт (един от основателите на философията “От люлка до люлка” стояща в основата на кръговата икономика)

Само една четвърт от цялото потребление се пада на гражданите. Останалото идва от индустрията, агробизнеса, военните, правителствата и корпорациите. Дори ако всеки един от нас направи всичко по силите си да намали екологичния си отпечатък, промяната в общото потребление ще бъде незначителна.

Ако промените в начина ни на живот ще доведат до по-дълго съществуване на нашата култура, то тогава това ще предизвика повече вреда на природата ако подобни промени не бяха направени. Колкото по-дълго се поддържа унищожителната култура, толкова повече щети ще нанесе тя. Заглавието на тази статия няма само за цел да привлече вниманието, но реално описва нещата.

Когато дебата за устойчивостта се върти около предположението, че индивидуалните избори са решение, тогава враг стават тези, които правят други избори или тези, които нямат избор. Междувременно истинския враг – потискащите структури на цивилизацията – са свободни да продължават с унищожителните си и убийствени практики, без да бъдат поставяни под въпрос. Това не е ефективен начин да създадеш смислено социално движение. Разделяй и бъди завладян.

Устойчивостта е популярна сред корпорациите, медиите и правителствата, защото перфектно пасва на техните цели. Поддържане на властта. Растеж. Да се престориш, че си добрия. Да накараш хората да повярват, че имат власт, когато всъщност нямат. Да кажеш на всички да бъдат спокойни и да продължат да пазаруват. Да контролираш езика, използван за адресиране на проблемите.

Чрез създаване и подсилване на убеждението, че гласуването за малки промени и купуването на повече стоки ще реши всички проблеми, властимащите създават високоефективна стратегия за поддържане на икономическия растеж и корпоративно контролираната демокрация.

Тези на власт продължават да залъгват хората, че единствения начин да променим нещо е само в границите на структурите, които са създали. Същите структури са създадени така, че хората да не могат да променят каквото и да е в техните рамки. Гласуването, петициите, митингите, всички те подсилват властовите структури и никога не могат да доведат до значителна промяна. Тези тактики дават на корпорациите и правителствата избор.

Ние даваме на властимащите избора дали да удовлетворят искането ни за минимална реформа. Животните страдащи в индустриалните ферми нямат избор. Горите, които се унищожават в името на прогреса нямат избор. Милионите хора работещи в повечето фабрики и цехове по света нямат избор. Двестата вида, които изчезнаха днес не го направиха по избор. И въпреки това ние даваме избор на тези, които са отговорни за всичките тези убийства и страдания. Приемаме желанията на богатото малцинство пред нуждите на живота на Земята.

Повечето от известните действия, които застъпниците за устойчивост проповядват нямат реален ефект, а някои дори носят вреда, отколкото полза. Стратегиите включват намаляване потреблението на електричество, вода, зелена икономика, рециклиране, устойчиво строителство, възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност. Нека разгледаме ефектите от тези действия.

Електричество

Казано ни е да намалим консумацията на електричество или да го получаваме от алтернативни източници. Това би имало нулев ефект относно устойчивостта на нашата култура като цяло, защото електрическата мрежа по своята същност е неустойчива. Никакво намаляване на потреблението или възобновяеми източници на енергия не биха променили това.

Извличането на ресурси, за да се създадат електрически кабели и устройства, компоненти, соларни панели, вятърни турбини, геотермални съоръжения, пещи за биомаса, водни електроцентрали и всичко останало, което е свързано с електрическата мрежа, всичко това е неустойчиво. Производството на тези неща със съпътстващите ги експлоатация, замърсяване, отпадък, здравни и социални последствия и корпоративни облаги. Изкопаемите горива нужни за поддържането на всички тези процеси. Неустойчиво. Никакви промени в индивидуалния начин на живот относно създаването и употребата на електричество биха повлияли на всичко това. И електричеството “извън мрежата” не е по-различно, защото има нужда от батерии и преобразователи.

Опазване на водата

По кратки душове. Водни ограничения. Устройства с по-слаба струя. Твърди се, че всичко това води до промяна. В същото време цялата инфраструктура, която доставя водата – огромните язовири, тръбопроводите, каналите, помпите, шахтите, всички те са неустойчиви.

Язовирите унищожават живота на целия речен басейн. Това е все едно да блокираш артерия, за да спреш кръвта да отиде в крайниците ти. Никой не може да оцелее след такова нещо. Реките стават мъртви, когато рибата не може да се предвижда нагоре или надолу по реката. Умира цялата фауна, преди и след язовира, която е свързана с рибата.

Язовирите са една от причините за заметресенията причинени от хората.

Язовирите понижават нивото на водата, като по този начин затрудняват корените на дърветата да достигнат до нея. Екологията на наводняваните райони зависи от сезонните наводнения и бива унищожавана от язовира нагоре по течението, а надолу по течението бреговете ерозират. Анаеробното разлагане на органична материя в язовирите отделя метан в атмосферата.

Независимо колко пестите водата, тази инфраструктура никога няма да бъде устойчива. Тя трябва да бъде унищожена, за да може природата да се възстанови.

Зелената икономика

Зелени работни места. Зелени продукти. Устойчива икономика. Не! Няма такова нещо. Цялата световна икономика не е устойчива. Икономиката е задвижвана от унищожението на природния свят. Земята се възприема само като гориво за икономическия растеж. Наричат я природни ресурси. И малкото хора решили да се махнат от тази икономика не правят особена разлика. Защото докато тази икономика съществува няма как да има устойчивост.

Докато всяка от тези структури съществува: електричество, главен водопровод, световна икономика, индустриално земеделие, няма как да има устойчивост. За да постигнем истинска устойчивост тези структури трябва да бъдат разрушени.

Кое е по-важно за вас – да поддържате комфортен начин на живот за известно време или живота на Земята да продължи, в лицето на природата, която е останала, в лицето на бъдещите поколения?

Рециклиране

Накараха ни да повярваме, че купуването да даден продукт е хубаво нещо, защото опаковката му може да се рециклира. Може да изберете и да я сложите в цветен контейнер. Няма значение, че крехките екосистеми са унищожени, местните народи изгонени, хора от далечни места трябва да работят в робски условия, реките са замърсени само, за да бъде направена опаковката. Няма значение, че тя ще бъде рециклирана в някакъв друг безсмислен продукт, който накрая ще отиде на сметището. Няма значение, че рециклирането означава да се транспортира надалеч, да се използват машини, които се задвижват от изкопаеми горива, причинявайки замърсяване и боклук. Няма значение, че ако изхвърлите нещо друго в цветния контейнер целия отпадък отива на бунището, защото е замърсен.

Устойчиво строителство

Принципите на устойчивото строителство: строй повече къщи, въпреки че има достатъчно вече за всички. Разчиствай земя за къщи и унищожавай всичко живо наоколо. Строй с дървесина, която идва от залесени гори, за които е трябвало да бъдат разчистени естествените такива и заменени с борови, в които нищо друго не вирее. Използвай строителни материали, които са малко по-вредни от другите. Убеди всички, че това е в полза на Земята.

Слънчева енергия

Соларни панели. Върхът на устойчивата мода. От гледна точка на истинската устойчивост обаче изключително унищожително за живота на Земята. Откъде идват тези неща? Вероятно си мислите, че те са направени от нищото, безплатно и са незамърсяващ източник на енергия.

Ако смеете да попитате откъде идват соларните панели и как са направени, няма да е трудно да откриете истината. Слънчевите панели са направени от метали, пластмаси, редки елементи и електронни компоненти. Тяхното извличане и производство предизвиква войни, замърсявания и отпадъци.

Милиони тонове олово са изхвърлени в реките и обработваемите земи около заводите за слънчеви панели в Китай и Индия, причинявайки здравословни проблеми на хората и животните, които живеят там. Полисиликона е друг отровен отпадъчен продукт от производството, който се изхвърля в Китай. Производството на слънчеви панели причинява отделянето на хексафлуоридетан, азотен трифлуорид и серен хексафлуорид в атмосферата. Потенциалът на тези парникови газове относно глобалното затопляне спрямо въглеродния диоксид е както следва: хексафлуоридетан 9200 пъти, азотен трифлуорид 16 800 и серен хексафлуоридът, най-мощния паринокв газ, 23 900 пъти.

За да бъде построен един от най-големите соларни паркове в света Ivanpah, в пустинята Мохаве е бил унищожен хабитата на застрашените пустинни костенурки.

Редките ресурси се извличат в Африка и войни се водят за правата върху тях. Хора биват убивани, за да имате комфортната си Устойчивост. Панелите са произвеждани в Китай. Заводите замърсяват толкова много, че хората живеещи наоколо се разболяват. Езера и реки се превръщат в мъртва пустош заради замърсяването. Местните не могат да пият водата, да дишат въздуха или да обработват земята си, заради производството на слънчеви панели. Вашата устойчивост е толкова популярна в Китай, че селяните организират масови протести срещу производителите. Обединяват се, нахлуват в заводите и унищожават оборудването, причинявайки тяхното затваряне. Те ценят живота си повече от устойчивостта за богатите.

Панелите работят около 30 години, след което право на сметището. Още повече замърсяване и боклук. Някои части от слънчевите панели могат да бъдат рециклирани, но някои не могат и освен това са високо токсични. За да бъдат рециклирани соларните панели се изпращат до страни, където нископлатени работници са изложени на токсичните вещества. Рециклиращия процес от своя страна изисква енергия и транспортиране и създава допълнителни отпадни продукти.

Някои от основните играчи в индустрията за слънчеви панели са Siemens, Samsung, Bosch, Sharp, Mitsubishi, BP, и Sanyo. При тях отиват зелените сметки за ток. Тези корпорации ви благодарят за вашите устойчиви долари.

Вятърна енергия

Преработката на редки метали нужни за производството на магнити за вятърните турбини се случва в Китай, където от близките села не могат да дишат заради тежко замърсения въздух. Езеро от токсична и радиоактивна утайка с ширина 8 километра заема мястото на някогашната обработваема земя.

Цели планински вериги биват унищожаване за извличането на метали. Гори биват изравнени, за да се издигнат вятърни турбини. Милиони птици и прилепи биват убити от перките. Здравето на хората, живеещи в близост до турбините биват засегнато от инфразвук.

Тези места, вятърните ферми, са символ на погрешния ни манталитет, който причини цялата тази бъркотия.” – Пол Кингснорт (бивш активист за защита на околната среда)

Тъй като вятърът е непостоянен и непредвидим източник на енергия, е нужно резервно захранване на газ. Това захранване е по-малко ефективно, тъй като не работи постоянно. По този начин произвежда повече въглероден диоксид, отколкото ако работеше постоянно без наличието на вятърна турбина. Вятърната енергия звучи прекрасно на теория, но не и на практика. Още един безполезен продукт, който облагодетелства само акционерите.

Енергийна ефективност

Какво ще кажете да подобрим енергийната ефективност? Това няма ли да намали потреблението на енергия и замърсяването? Ами, не! Точно обратното. Чували ли сте за парадокса на Джевънс? Или постулата Казум-Брукс? Според тях технологичния напредък водещ до по-висока ефективност увеличава, а не намалява потреблението на енергия. Ефективността създава повече излишна енергия, която може да се използва за други цели. Колкото по-ефективни ставаме в потреблението, толкова повече потребяваме. Колкото по-ефективно работим, толкова повече работа свършваме. А ние работим доста ефективно за собственото си закопаване.

Икономиката на търсене и предлагане

Много действия направени в името на устойчивостта могат да имат обратен ефект. Ето и нещо за размисъл: решението на един човек да не лети със самолет заради климатичните промени или устойчивост няма да има никакъв резултат. Ако повече хора спрат да използват въздушния транспорт, авиокомпаниите ще намалят цените си и чрез засилен маркетинг ще увеличат клиентите си. И понеже прави всичко това на понижени цени, авиокомпанията трябва да осъществи повече полети, за да реализира същата печалба като преди. Повече полети, повече въглеродни емисии. И ако индустрията претърпи огромни финансови загуби заради намаленото търсене, ще бъде субсидирана от правителствата, както това се случи по време на пандемията от Covid-19.  Стратегията “да не участваш” няма как да бъде успешна.

Вследствие на огромните загуби причинени от намаленото търсене по време на пандемията от Covid-19 петролните и авиокомпании получават милиарди долари субсидии от правителствата по цял свят.

Решението да не се лети със самолет не води до намаляване на въглеродните емисии, просто не допринася за това. И всяко малко намаление на отделения въглерод няма как да спре климатичните промени.

За да повлияем на световния климат трябва да спрем всеки самолет и машина използваща изкопаеми горива. Извършването на това нещо звучи почти невъзможно, но със сигурност е постижимо. И не само е желано, но и крайно необходимо ако искаме да запазим живота на тази планета.

Същото се отнася за всеки унищожителен продукт, който избираме да не купуваме. Индустриално произведеното месо, палмовото масло, дървесината от дъждовните гори, преработена храна. Докато има продукти за продаване ще има и купувачи. Опитите да намалим търсенето ще имат нищожен ефект, ако изобщо има такъв. Винаги ще има постоянно появяващи се продукти на пазара. Кампании за намаляване търсенето на конкретни продукти никога няма да могат да смогнат. И с появяването на всеки нови продукт вярата, че той е нужен, а не лукс се затвърждава. Мога ли да ви убедя да не купувате смартфон, лаптоп или кафе? Съмнявам се в това.

За да спрем унищожението трябва за постоянно да спрем снабдяването с всичко, от което производството има нужда. И фокусирането върху индивидуални компании или практики няма да има желания ефект върху световните силови структури, които подхранват унищожението на Земята. Цялата световна икономика трябва да бъде спряна.

Какво наистина желаете?

Кое е по-важно – устойчивата енергия, за да гледате телевизия или съществуването на живи реки, гори, животни и океани? Бихте ли могли да живеете без тях, без Земя? Дори ако това беше възможност, дори ако не бяхте тясно свързани с взаимосвързаната мрежа от живот, щяхте ли наистина да предпочетете да имате електричество за осветлението си, компютъра и уредите си, вместо да споделите екстаза от това да бъдете част от целия живот на Земята? Безжизнения живот управлявана от машини ли е това, което наистина желаете?

Ако всичко, което искате изисква унищожението на това, от което имате нужда, чист въздух, вода, храна и природа, тогава не бихте оцелели дълго, както и никой друг.

Аз знам какво искам. Искам да живея в свят, който става все по-жив. Свят, който се възстановява от унищожението, в който всяка година има все повече риба, птици, дървета и биоразнообразие от преди. Свят, в който мога да дишам въздуха, да пия от реките и ям храната, която идва от земята. Свят, в който хората живеят в хармония с природата.

Индустриалната технология не е устойчива. Световната икономика не е устойчива. Приемайки Земята само като ресурс за хората не е устойчиво. Цивилизацията не е устойчива. Дори ако цивилизацията се провали днес пак ще са нужни 400 години преди съществуването на хората да стане наистина устойчиво. Затова ако наистина искате устойчивост, разрушете цивилизацията днес и работете за възстановяването на Земята за 400 години напред.

Толкова е отнело, за да бъдат създадени унищожителните структури, в които живеем днес, затова, разбира се, ще отнеме поне толкова време да бъдат заменени тези структури с алтернативни, които ще бъдат в полза на целия живот на Земята, не само в полза на богатото малцинство. Това няма да се случи изведнъж, но това не е причина да не започнем.

Може би ще кажете: нека просто се оттеглим, създадем алтернативи и оставим цялата система да се разпадне, без да й обръщаме внимание. Преди и аз харесвах тази идея. Но тя няма да сработи. Тези на власт използват страха и дълга като оръжия, за да поддържат контрола си. По-голямата част от хората по света нямат възможността да се оттеглят. Техния страх и дълг ги държи в затвора на цивилизацията. Вашето оттегляне не им помага. Разрушаването на затвора от ваша страна го прави.

Нямаме време да чакаме цивилизацията да се провали. 90%  от рибата в океаните е изчезнала. 99% от старите гори са унищожени. Всеки ден 200 вида изчезват завинаги. Ако чакаме още няма да остане риба, гори и живот на Земята.

Какво може да направите?

Разпространете посланието. Предизвикайте доминиращите вярвания. Споделете тази статия с всеки, който познавате.

Вслушате се в Земята. Опознайте вашите нечовешки съседи. Грижете се един за друг. Действайте колективно, не индивидуално. Създавайте алтернативи, подкрепяйте икономиката на даровете, многокултурните хранителни системи, алтернативното образование и общностното управление.

Вместо да се опитвате да намалите търсенето на продуктите от унищожителната система, прекратете предлагането. Икономиката е това, което унищожава планетата. Затова спрете икономиката. Световната икономика е зависима от електричеството, затова спирането й е толкова лесно, колкото предизвикването на късо съединение.

Правителствата и индустрията никога няма да направят това за нас, независимо колко учтиво или категорично го поискаме.  От нас зависи да защитим земята, която поддържа живота ни.

Не може да направим това като потребители, работници или граждани. Трябва да действаме като човешки същества, които ценят живота повече от потреблението, работата или оплакването от правителството.

Научете повече и подкрепете “Дълбоката зелена съпротива“, движение с работеща стратегия за запазване на планетата. Заедно можем да се борим за свят, в който си заслужава да се живее. Присъединете се.

Както казва Лиър Кейт, съавтор на книгата “Дълбоката зелена съпротива”:

“Задачата на активиста не е да се приспособява колкото се може към потискащите системи, а да разруши тези системи.”