Проблемът със световното пластмасово замърсяване вече е ясен почти на всеки. По-малко са хората, които знаят, че ежедневно поглъщаме микро и нанопластмаса по най-различен начин. Досега учените не бяха установили какви са последствията от това върху здравето ни. Само изследователи от Университетския медицински център в Утрехт (UMC) наскоро обявиха, че клетките, засегнати от микропластмаси, умират три пъти по-бързо от тези, които не са засегнати.

Новото откритие на Шана Суон по отношение влиянието на пластмасата върху човешкото здраве е повече от стряскащо. Тя е професор по екологична медицина и обществено здраве в институт по медицина “Mount Sinai” в Ню Йорк, където изследва тенденциите в плодовитостта.

През 2017 г. тя  документира как средното количество сперматозоиди  при западните мъже е намаляло наполовина през последните 40 години. Досега причините за това не бяха ясни, но това се променя с нейното откритие.

Посветили сте повече от 20 години на изследване на ефектите от химикали разстройващи хормоните върху репродуктивното здраве. Биете ли тревога в момента?

Говоря директно относно този скрит проблем, за който хората не искат да приказват. Това са репродуктивните проблеми и как те са свързани с околната среда. Хората признават, че има репродуктивна криза, но отдават това на отложеното раждане, избора или начина на живот, но не и на химикалите. Искам хората да разберат, че химикалите също може да са причина. Не казвам, че няма други фактори, а само, че химикалите играят основна роля за това. Трудно е да използваш думата “причина”, но за това има редица доказателства: механизми, изследвания върху животни и многобройни изследвания върху хора.

Женската плодовитост намалява значително след 35 години. Затова ли много хора прибягват до инвитро?

Не е толкова просто. Когато с колега изследвахме промените в плодовитостта с изненада открихме, че плодовитостта е намаляла повече при младите жени, отколкото при по-възрастните. Това подсказва, че има нещо друго, освен възрастта и отложеното раждане, което влияе върху плодовитостта.

Още повече има сигурни доказателства, че рискът от аборт се е увеличил сред жените от всички възрасти.

Кои химикали са най-опасни за репродуктивното здраве  и как действат те?

Тези, които си взаимодействат или имитират сексуалните хормони, като тестостерона и естрогена. Това е така, защото тези хормони правят репродукцията възможна. Химикалите могат да накарат тялото да си “мисли”, че има достатъчно от даден хормон и няма нужда да произвежда повече. По този начин намалява плодовитостта.

Фталатите правещи пластмасата мека и гъвкава са най-обезпокояващи. Те се намират във всеки един човек. Ние сме изложени на тях главно чрез храната, тъй като използваме мека пластмаса при производството, обработката и пакетирането на храна. Фталатите намаляват тестостерона, затова влияят най-вече на мъжете, като намаляват количеството сперматозоиди. Но също така те са вредни и за жените като намаляват либидото и увеличават риска от ранен пубертет, аборт и преждевременно раждане.

Вреди от пластмасатаЗа вредите от пластмасата

Другият химикал е бисфенол А (BPA) използван за втвърдяване на пластмасата, който може да се открие в касовите бележки и вътрешното покритие на някои консервни кутии. Той имитира естрогена затова влияе най-вече на жените, но също има ефект и върху мъжете. Мъжете изложени на бисфенол А показват занижени количества на сперматозоидите, намалено либидо и високо нива на импотентност. Други вредни химикали са някои пестициди като атразина.

Кога се случва по-голямата вреда от химикалите?

Това става най-вече в утробата, когато се формира ембриона. Бързо делящите се клетки са най-чувствителни. След това влиянието продължава по време на детството, юношеството и зрялата възраст. Влиянието има натрупващ се ефект. Химикалите се предават от майката на бебето в утробата и достигат до зародишните клетки, които един ден бебето ще използва, за да има свои деца.

Какво е аногенитално разстояние (AGD) и защо има значение?

Това е разстоянието от ануса до гениталиите и обикновено е по-голямо при мъжете. То е индикатор на какво количество мъжки хормони, включително тестостерон, е изложено пеленачето по време на ранната бременност.

Използвате AGD, за да покажете, че фталатите причиняват по-малко количество сперматозоиди при мъжете. Как става това?

През 2000 г., когато започнах да изследвам фталатите, фталатния синдром беше доказан експериментално при гризачите, но не и при хората. Повечето плъхове, на които бяха дадени фталати имаха мъжки бебета с по-малък пенис и скротум, количествата сперматозоиди бяха по-малки, а AGD по-късо.

Направих проучване, в което изследвахме урината от бременни жени за фталати. Измерихме аногениталното разстояние на техните бебета, като взехме и някои генитални мерки.

Открихме същото нещо, както и при гризачите: фталатен синдром. След това направих изследване с мъже студенти, в което взехме сперма за проба и измерихме тяхното AGD. Резултатите показа, че колкото е по-късо аногениталното разстояние, толкова е по-малко количеството на сперматозоидите. Затова съм убедена, че има пряка връзка между фталатите и AGD и между по-късото AGD и ниското количество на сперматозоиди. Тези резултати бяха потвърдени от последващи проучвания.

Колко страшна е репродуктивната криза? Вие казахте, че сме на път да постигнем безплоден свят до 2045 година.

Положението е сериозно. Ако следваме тенденцията от 2017 г. в намаляване на количеството сперматозоиди до 2045 г. това количество ще бъде нула. Спекулативно е да екстраполираме така нещата, но няма никакви доказателства тази тенденция да намалява. Това означава, че повечето двойки ще трябва да прибегнат до асистирано възпроизвеждане.

Микропластмаса поглъщана от бебетатаБебетата, хранени от пластмасови бутилки, поглъщат милиони частици микропластмаса на ден

Какво трябва да се направи?

Химическата индустрия трябва да започне да произвежда химикали, които могат да се използват в ежедневните продукти и не въздействат върху хормоните. Практиката един вреден химикал да бъде заместван с друг, който не е тестван и се оказва, че има същите рискове от него, трябва да спре. Това се случи с различните фталати като например бисфенол А, което е недопустимо. Трябва да тестваме химикалите, които в момента използваме и то не само в големи дози и по единично. Защото сме изложени на тях в големи количества.

Трябва ли да вярваме на етикети, които казват без фталати или бисфеноли?

Ако е написано “без бисфенол”, вероятно няма бисфенол. Но имайте предвид, че ако няма бисфенол А, това не означава, че няма бисфенол S или F, които са също толкова опасни. За надписа “без фталати” съм малко скептична. Дори и да няма старите известни фталати не означава, че няма да има от някои нови и не толкова известни. Хората не трябва да оставят да бъдат лъгани по такъв начин и трябва да изискват промяна на това.

Какво трябва да направим, за да намалим своето излагане на тези вредни вещества?

Хората в репродуктивна възраст, особено тези, които планират да имат дете, трябва да бъдат наясно, че всичко, което носят вкъщи може да съдържа тези химикали. Колкото е възможно яжте по-малко преработена храна. По-добре вие да си я сготвите. Когато готвите не използвайте съдове с тефлоново покритие и не слагайте пластмаса в микровълновата. Относно продуктите за лична хигиена и тези за дома използвайте естествени такива. Избягвайте тези, които са ароматизирани, защото фталатите се прибавят, за да задържат миризмата.

 Може ли да променим тази тенденция?

Мисля, че можем. Имаме находчивостта и ресурса да го направим. Но ни е нужно признаване на проблема и воля за промяна.

Към съветите на Шана Суон как да избегнем вредните химикали в ежедневието си ще прибавим няколко важни неща. Избягвайте да купувате и консумирате течности и готвени храни в пластмасови опаковки. Вместо консерви купувайте храна в буркани. Запомнете двата основни фактори причиняващи отделяне на химикали от пластмасата в храната и напитките са топлината и мазното. С какво да замените вредната пластмаса в ежедневието си може да откриете в нашето 21-дневно предизвикателство. Успех!

Източник: Guardian