Пластмасовият дъжд – новия киселинен дъжд

Гранд каньон, Брус каньон, Джошуа трии това са запазени местности и въпреки това невидима заплаха се усеща във въздуха и пада на земята чрез дъждовните капки. Това е микропластмасата: малки парченца, под 5 милиметра дължина, от пластмасови бутилки и други отпадъци и микровлъкна, които се отделят от дрехите. Замърсители, които се озовават в земната атмосферата и след това се връщат на земята.

В списание “Science” изследователи съобщават за потресаващо разкритие. След като събират дъждовна вода и проби от въздуха в продължение на 14 месеца, учените изчисляват, че над 1 000 метрични тона микропластмаса е паднала с дъжда, всяка година, в 11 защитени местности в западната част на САЩ. Това е еквивалентно на над 120 милиона пластмасови бутилки.

“Направихме това изследване в защитени територии на запад, което е само 6% от цялата територия на САЩ. Резултатите бяха шокиращи.” казва водещия изследовател Джанис Брейни, учен по околната среда в щатския университет на Юта

Това изследване допълнително затвърждава ужасния сценарий: Микропластмасата се разпространява по целия свят, достигайки и до територии като Северният полюс, отдалечените френски Пиринеи, считани преди за непокътнати. И сега в американския запад микропластмасата пада под формата на пластмасов дъжд – новия киселинен дъжд.

Пластмасовия дъжд може да се окаже по-вреден от киселинния дъжд, който е резултат от емисиите на серен диоксид и азотен оксид. Чрез поставянето на филтри на фабриките и катализатори на колите САЩ и други страни в последните няколко десетилетия успяха да намалят  проблема с киселинните дъждове.

Но микропластмасата вече е замърсила дори и най-отдалечените кътчета на планетата и няма начин тя да бъде отстранена от водата, земята или въздуха. Тя буквално е навсякъде и все още няма магнит за пластмаса, който да може да я събере. Това, което я прави толкова полезна, нейната твърдост, е това, което я прави и такъв замърсител. Пластмасата никога всъщност не изчезва. Вместо това се разпада на все по-малки и по-малки парченца и достига всяко кътче на Земята.

Още по-лошото е, че пластмасовите отпадъци се очаква да достигнат от сегашните 260 милиона тона за година до 460 милиона тона през 2030г. Повече хора от средната класа в икономически развиващите се страни означава по-голямо потребление и повече пластмасови опаковки.

Изключително малки парченца пластмаса, събрани в отдалечени райони на западен САЩ.

В крайна сметка изследователите открили, че 98% от всички проби събрани през годината съдържали микропластмаса. Средно 4% от всички уловени частици били синтетични полимери. Частиците, които падали заедно с дъжда били по-големи от тези, уловени от вятъра. Микронишките, които се получават от полиестерното облекло,  формират около 70% от всички проби. Екипът не бил в състояние да преброи всички частици с оборудването си, затова пресмятанията им са занижени.

Разглеждайки пътят на бурите, от които е събрана микропластмасата, Брейни и колегите й успяват да проследят как частиците са били транспортирани. Ветровете могат да поемат микрочастиците от земята в градските райони и да ги занесат на стотици и хиляди мили.

Например пясък от сахара пада над Атлантическия океан и амазонската гора. Микропластмасата най-вероятно изминава още по-големи разстояния от почвените частици, защото е с по-малка плътност. Вятърът от своя страна е много ефективен в замитането, на каквото и да е от атмосферата

Новото проучване е съпроводено и от още едно учудващо откритие – 30% от частиците в пробите са били “микрозрънца”, малки синтетични сфери, които САЩ забраниха в козметичните продукти през 2015г. Микрозрънцата в пробите са били като цяло по-малки от тези, които може да намерите в козметиката.

Количество на микрозърната в различните козметични продукти.

Това навежда изследователите на мисълта, че може би тези микрозрънца идват от индустриалните бои и замазки. Ако са били нанесени чрез спрей, много лесно микрозрънцата могат да достигнат атмосферата, където подхванати от вятъра могат да отидат доста надалеч. В случай, че това се окаже така, лаково-бояджийската индустрия също като козметичната индустрия ще бъде подведена под отговорност. Въпреки това ако една държава забрани микрозрънцата в боята, те могат да бъдат донесени от вятъра от съседна държава.

Още по-обезпокояващо е, че микропластмасата се разпада до нанопластмаса. Парченца толкова малки, че изследователите няма да могат да ги засекат без нужното оборудване.

“Не можех да видя нещо по-малко от четири микрона, но това не означава, че то не е там. Само защото не ги виждаме пред нас не означава, че не ги вдишваме.” казва Брейни

Учените все още не знаят как се отразява на човешкото здраве вдишването на микрозрънца, но със сигурност не е полезно. Парченцата пластмаса имат склонността да изпускат с времето химикалите, които се намират в тях. А също така пренасят микроби като вируси и бактерии.

Изследователите тепърва започват да откриват как всичко това се отразява на организмите. Проучване публикуване по-рано тази година открива, че ракът пустинник изложен на микропластмаса има затруднения при формирането на черупката си докато расте. За тях това е голям проблем, тъй като се нуждаят от тази черупка, за да оцелеят.

Брейни и нейните колеги отбелязват, че микропластмасата може да промени термалните свойства на почвата. Например да промени начина, по който абсорбира и съхранява топлината. Микропластмасата може също така да промени начина, по който водата се движи през почвата, както и количеството на микроби в нея.

Това проучване разкрива критични парчета от пъзела относно жизнения цикъл на микропластмасата, който става все по-сложен с всяко ново изследване.

Сега вече е напълно ясно: Пластмасата никога не изчезва напълно, тя просто се разпада на по-малки парченца, които се разпространяват по целия свят и вероятно прекарва много години преминавайки през най-различни системи – въздух, земя и море.

Все още има толкова много, което науката да открива относно цикъла на микропластмасата, но едно е ясно – Няма сила, която да върне микропластмасата отново в бутилка.

Затова най-малкото, което можете да направите относно пластмасовото замърсяване е да откажете пластмасовите бутилки. Ако искате да разберете какво друго може да направите, за да намалите пластмасовия си отпечатък вижте нашето предизвикателство “Да откажеш пластмасата за 21 дни“.

Източник: Wired