Камил Стивънс-Руман никога не се е безпокояла, когато види мъртви дървета. Като пожарникар в дивата природа на американския запад, тя е попадала на неизброимо количество изгорели дървета. Добре знае, че пожари са неразделна част от горите в тази част на света; те премахват излишните малки дървета, освобождавайки място за останалите и дори помагат на семената на някои видове да покълнат.

“Досега сме се водили от предположението, че горите ще се възстановят след пожарите” казва Стивънс.

Но през 2013 г. тя започва да забелязва нещо обезпокоително. На определени места дърветата не се завръщали. Чрез анализ, който тя прави на няколко места в Скалистите планини, открива, че почти на 1/3 от местата, които са изгорели от 2000 г. досега, дърветата не са пораснали отново. Вместо фиданки има храсти и цветя.

Тази промяна, отекнала през един затоплящ се свят, е различен феномен от дърветата умиращи заради директната човешка намеса, като изсичането. Въпросните дървета умират без хората да са посегнали на тях, поне не физически, и не израстват отново.

Горите покриват 30% от повърхността на планетата. Хората продължаваме да затопляме атмосферата и на някои места, където преди са растели дървета сега се оказват прекалено сухи и топли за тях.

Според изследователите огромни части от горите в западна Северна Америка могат да станат неподходящи за дърветата заради климатичните промени. Според направена оценка до 2050 г. около 15% от горите в Скалистите планини няма да се възстановят ако бъдат засегнати от пожари.

Секвои

Гигантски секвои в Йосемите, Калифорния

В Алберта, Канада половината от съществуващите гори могат да изчезнат до 2100 г. В югозападен САЩ, където преживяват мега-суши, до 30% от горите са подложени на риск от превръщане в храсталак или друг вид екосистема.

“Сега е подходящо време да се посетят националните паркове с големи дървета” Нейт Макдауъл, учен

Тази промяна не е единствено само в САЩ и Канада. Някои експерти предупреждават, че в Амазония измирането на горите добива застрашителни размери. Бореалните гори на Сибир също са под атака от високите температури. Умерените европейски гори, за които се смяташе, че са по-малко уязвими от климатичните промени също показват обезпокоителни симптоми.

Според изследователите измирането на горите не означава, че това е техния край, но е краят на горите такива, каквито ги познаваме. Огромен брой от емблематичните видове като гигантските секвои и дърветата Джошуа също загиват. Пейзажът на любимата дива природа и националните паркове биват трансформирани. Промяната, която наблюдаваме днес, умиращите заради сушата бавно растящи с векове дървета, не може да бъде поправена в рамките на нашия живот.

Дървета Джошуа

Опожарените дървета Джошуа след пожара в Калифорния, септември 2020г.

“Осъзнаваш колко кратък е живота ни в сравнение с тези екосистеми. Никога няма да видя отново тези пейзажи.” Стивънс Руман, еколог по пожарите, щатски университет Колорадо

Опасността от световно измиране на горите вследствие на климатичните промени е отбелязана още през 1990 г. на първата среща на Междуправителствения панел за климатични промени. Днес вече много учени изразяват своята загриженост за кризата относно смъртността при дърветата в Калифорния и други части на запада.

От 2010 г. 129 милиона дървета в Калифорния са умрели в резултат на по-горещия климат, насекоми и други фактори. Забележителните 48,9% от всички дървета в планините на южна Сиера Невада са умрели.

Ефекта от затоплящата се планета върху дърветата беше очевиден още през лятото на 2016 г. Тогава Калифорния преживяваше най-сухия четиригодишен период откакто се води статистика.

Дехидратацията не е единствения виновник за умирането на дърветата по време на суша. Сушите създават условия, при които дървета, които иначе биха живели още десетилетия и векове, изведнъж стават уязвими за насекоми и болести, или горски пожари.

Опожарени дървета

Серия от фотографии направени през 2011, 2013 и 2014 година от изследователя Крейг Алън, след мега-пожара в Лас Кончас. Ясно може да се види минималното възстановяване на гората.

Изследователите признават, че има неяснота относно техните предвиждания за смъртността при дърветата. Не е известно колко от тези дървета, които измират в момента, по принцип е трябвало да бъдат там. Западните гори са по-гъсти отколкото са били преди, заради човешка намеса. Практиката по потушаване на горските пожари започнала в началото на 20-ти век се е намесила в естествения процес по “изкореняване” на младите дървета и храсталаци от пламъците.

Учени от целия свят предполагат, че смъртността при дърветата в някои умерени и тропически гори се е удвоила през последните десетилетия.

В Амазония, климатичните промени удължават сухия сезон и причиняват намаляване на валежите в някои части. Тези промени преустройват гората. Дърветата, които предпочитат по-сухи условия процъфтяват, докато тези, които предпочитат по-влажното време, т.е. по-голямата част от видовете в Амазония, умират в големи количества.

Обезлесяване-Амазония

Поглед от високо на обезлесяването в бразилската част на Амазония, август 2019г.

Тези промени демонстрират колко далеч достигат ефектите от климатичните промени, тъй като Амазония е едно от “най-отдалечените кътчета на Земята”.

“Хората успяват да променят околната среда дори много далеч от там, където живеят.” Адриане Муелберт, изследовател от Бирмингамския институт по изследване на горите

Заради комбинирания ефект от глобалното затопляне и неистовото изсичане, някои учени предупреждават, че огромни области от екосистемата на дъждовните гори могат да се превърнат в савана.

“Преживяваме съдбоносен момент. Повратната точка е ТУК и СЕГА.” Томас Лавджой и Карлос Нобре, водещи учени

По-студените региони също не са защитени. Бореалните гори описващи северните части на земното кълбо всъщност преживяват най-голямото затопляне. В централен Сибир иглолистните дървета вече измират в огромни количества и се очаква да се оттеглят на север. Според един изследовател на тези гори, “те изчезват“. “Въпросът е какво ще дойде на тяхно място?”

Дори горите, за които се смяташе, че са устойчиви на климатичните промени, доказват обратното. В Австрия, Германия и Швейцария жегата и малкото валежи през 2018 г. причиняват висока смъртност сред видове като норвежкия смърч и европейския бук. Според германското правителство 2 450 кв. км трябва да бъдат залесени.

Според Хенрик Хартман, съавтор на изследване относно измирането при дърветата, последните две години са били впечатляващ период. Досега той само е чел в литературата за такива огромни по размер измирания при дърветата. “В момента това се случва в умерените региони, там, където никой не го е очаквал.”

Голямата ирония относно тази промяна е, че дърветата измират точно когато знаем повече за тях, отколкото всякога досега. Вече е известно, че дърветата могат да комуникират едно с друго и дори да споделят ресурси.

Дърветата-общуват

Image by jplenio

Горите също така поглъщат около 1/4 от всички въглеродни емисии създадени от хората за една година. Има опасения, че с изчезването на горите складирания от тях въглерод ще се освободи. Това е така, защото умрелите дървета освобождават въглерода, който са натрупали.

Това обяснява защо проекти за залесяване на милиони дървета, за да се смекчат климатичните промени, срещат известен скептицизъм. Този план няма да проработи, ако условията на Земята не позволяват горите да се възпроизвеждат и да процъфтяват.

Вярно е, че горите могат да си “намерят” подходящи места, които преди са били прекалено студени и неподходящи. На дърветата обаче са им необходими векове, за да достигнат зрялост. По отношение на глобалното затопляне, по-старите и големи дървета складират много повече въглерод от младите.

Затова според изследователите, вместо да се фокусираме върху засаждането на нови дървета, най-доброто решение е да запазим вече съществуващите гори.

“За човек, който обича дърветата  и е прекарал голяма част от живота си гледайки ги, е стряскащо да приеме, че тези пейзажи няма да бъдат с дървета повече.” Камил Стивънс

Въпреки, че боровете и елите няма да бъдат повече тук, тя вижда красотата в това, което по-скромните растения могат да предложат. Камил е реалист. Животът продължава.

“Това е началото на ново екологично състояние.”

Източник: Guardian