Микробиолози са открили екологичен начин да премахват замърсяващата микропластмаса от природата. Идеята им е да използват бактерия за целта.

Бактериите по принцип имат склонност да се групират заедно и да се задържат за повърхности, което създава лепкаво вещество наречено “биофилм”. Свидетели сме на подобно нещо всяка сутрин когато миейки си зъбите, отмиваме денталната плака.

Изследователите в хонконгския политехнически университет искат да използват това лепкаво свойство на бактериите и да създадат микробна мрежа подобна на тиксото, която може да улови микропластмасата в замърсените води.

Въпреки, че това откритие, представено по време на годишната конференция на Микробиологичното общество, е все още предварително, то може да бъде началото за едно устойчиво справяне с пластмасовото замърсяване в дългосрочен план.

“Впечатляващо е да се разработи ефективно решение, което улавя, събира и дори рециклира микропластмасата, за да се спре “пластифицирането” на околната среда.” казва Силвия Ланг Ли, микробиолог в политехническия университет.

Микропластмасата представлява пластмасови късчета обикновено по-малки от 5 мм., които са изпуснати в околната среда по време на производството или от разпадането на пластмасата (найлонови торбички, бутилки и др.), или по време на ежедневни дейности като прането на синтетични дрехи и използването на продукти за лична хигиена, съдържащи микропластмаса.

Пране и микропластмасаМикропластмасата не се разгражда лесно, затова остава в природата за дълъг период, като поглъща и акумулира в себе си токсични химикали. Тs се разпространяват в океаните, застрашавайки морските животни, които ги поглъщат. В крайна сметка микропластмасата попада и в хранителната верига на човек чрез консумацията на тези животни, застрашавайки и неговото здраве.

Микропластмасата е била открита в повече от 114 водни вида през 2018 г. според Международната морска организация, както и в хранителни продукти като сол, маруля, ябълки, бира, минерална вода и други.Все още няма открито устойчиво решение на проблема с микропластмасовото замърсяване.

Чрез това изследване Лиу и нейният екип, ръководен от професор Сонг Лин Чуа и Джеймс Кар-Хей Фанг, създават биофилм от бактерия наречена “Pseudomonas aeruginosa”, която има способността да съедини в едно микропластмасата носеща се във водата.

Тези микробни мрежи улавят и групират микропластмасата, след което тя потъва на дъното. След това, благодарение на “улавящо-изпускащ” механизъм, използвайки разсейващ биофилма ген, изследователите извличат микропластмасата от бактериалния “капан”. След това тя вече е готова за рециклиране.

“Това наистина е иновативно и вълнуващо приложение на биофилм, създаден за справяне с пластмасовото замърсяване.” споделя Д-р Джоана Седлър, изследовател в университета в Единбург.

“Едно от най-големите предизвикателства при микропластмасата е да се уловят такива малки частици, за да могат да бъдат премахнати от околната среда. Лиу и колегите й демонстрираха елегантно решение на този проблем, което има голям потенциал да се развие в реална технология за пречистване на отпадните води.”

Въпреки това, експеримента все още е първоначален. Той е проведен като доказателство в контролирана лабораторна среда, а не в океана или каналите. В експеримента е използван вида бактерия “aeruginosa”, която е носител на болести за човека и вероятно няма да може да бъде използвана в широкомащабни проекти.

Изследователите са уверени, че методът може да бъде имитиран, за да се намери друга бактерия създаваща биофилм директно в каналите или друга водна среда.

“Това е интересно откритие по отношение улавянето на микропластмасата.” казва Д-р Николас Тъкър, старши лектор по молекулярна биология в университета в Страйтклайд, който не е участвал в изследването.

“Ще бъде интересно да се види дали може да се приложи в голям мащаб.”

Според Тъкър са нужни още изследвания, които да покажат върху какви повърхности може да се създаде биофилма.

Изследвания като това са добър пример за многобройните приложения на микробните биотехнологии и какви големи постижения могат да извършат малките бактерии.

“Като цяло, това показва, че микробите могат и ще изиграят съществена роля във всеки етап от жизнения цикъл на пластмасата.” заключва Тъкър.

Надяваме се микробиолозите наистина да намерят решение за приложението на това откритие в голям мащаб. А дотогава може да продължаваме да намаляваме употребата на пластмасата в ежедневието си.

Източник: Guardian