През 2009 година Йохан Рокстрьом заедно с още 28 международно признати учени определят деветте процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на земната система. Учените предлагат количествено измерими планетарни граници, в рамките на които човечеството може да се развива и процъфтява за поколения напред. Преминаването на тези граници увеличава риска от създаване на внезапни и необратими помени в околната среда.

На снимките по-долу може да видите динамиката на тези граници през годините.

Забележете как от зоната на висок риск през 90-те години на миналия век планетарната граница намаляване на озоновия слой сега е отново в нормалните граници. Благодарение на международните усилия проблема с озоновата дупка вече е овладян. За това какво се случи с озоновата дупка може да прочетете в тази статия.

През 2015-та година група от 18 изследователи обяви чрез публикация в списание “Science”, че човечеството е прекрачило други четири граници в резултат на човешката дейност. Това са климатичните промени, загубата на биоразнообразие, обезлесяване и обработка на земята и биогеохимични потоци.

От всичките 9 планетарни граници климатичните промени и биоразнообразието са най-важните и ключови. Това е така, защото те са свързани с всички останали планетарни граници.

На последната графика планетарната граница “цялостност на биоразнообразието” или известна още като загубата на биоразнообразието е достигнала критични размери. Точно поради тази причина учените обявиха, че в момента преживяваме началото на 6-тото масово изчезване на видове.

да спрем масовото изчезване на видове

За щастие за сега другата много важна планетарна граница, климатичните промени, въпреки, че е прекрачена не е достигнала зоната на висок риск. Тази зона бива наричана още “зона на климатичния хаос”. Това е най-лошия сценарий, който може да преживеем. В зоната на климатичния хаос екстремното време и природните бедствия са нещо нормално, времето става супер непредвидимо, дори може да се стигне до изменение на познатите ни вече природни закони.

Естествено всичко това няма да се случи изведнъж както си го представяме. И точно тук е уловката. Плавните като цяло промени в климата не ни позволяват да ги забележим толкова отчетливо. Всичко това може да се обясни с известния синдром на сварената жаба.

В тази връзка могат да бъдат споменати и т.нар. повратни точки в изменението на климата. При тях едва когато бъдат преминати, едва тогава това може да бъде забелязано. С други думи, когато вече е късно.

Като прибавим и това, че климатичните промени в съзнанието на човек са достатъчно абстрактни, за да бъдат приети и осъзнати като сериозна опасност, ситуацията, в която се намираме изобщо не е цветуща.

Въпреки всичко все още има надежда, време и възможност да променим всичко това. Естествено не може да спрем климатичните промени напълно, все пак те са част от естествения цикъл на планетата. Но поне може да ги ограничим в приемливи за човечеството и останалия живот на Земята граници.

Веднъж вече го направихме справяйки се с озоновата дупка, може да го направим отново, въпреки размерите на настоящата екологична катастрофа. За целта обаче е нужна международна мобилизация и радиклани промени в световен мащаб.

Повече за планетарните граници може да прочетете тук.