Учените доказаха, че залесяването е най-доброто решение за климатичните промени

Последното проучване на учените от лаборатория Краутър доказва, че залесяването засега е най-доброто решение за климатичните промени. Представяме ви интервю с проф. д-р Томас Краутър и д-р Жан-Франсоа Бастен направено от Джош Готлийб от Ecosia. Интересен разговор, в който те обсъждат новото откритие и какво означава то за бъдещето на планетата Земя.

Джош Готлийб: Лаборатория Краутър промени начина, по който гледам на дърветата. Този екип от учени откри нови начини за смекчаване на климатичните промени чрез възстановяване на горите и почвата по цялото земно кълбо. В това интервю ще си говорим с Том Краутър, еколог по световните екосистеми, и Жан-Франсоа Бастен, специалист по горска екология. И двамата работят в лаборатория Краутър.

Том, ти вече показа количествено, че засаждането на дървета е сред най-ефективните ни стратегии за смекчаване на климатичните промени. В твоя последен доклад се опитваш да определиш колко дървета може да поддържа Земята. И това го постигаш като създаваш карта.

Том Краутър: Точно така. Ние създадохме първата световна карта, показваща къде дърветата могат естествено да съществуват при настоящия климат. Това ни помогна да разберем колко дървета могат да виреят в различните зони и колко въглерод могат да складират.

Джош Готлийб: В този доклад ти заявяваш, цитирам “и тогава използвахме подхода на произволната гора чрез машинно обучение (machine learning), за да изследваме доминиращите природни  механизми на дървесната покривка и да създадем предсказващ модел, който ни позволява да интерполираме потенциалната дървесна покривка във всички земни екосистеми.” Въпросът ми е: Какво за бога означава това?

Том Краутър: Най-общо това означава, че взехме голямо количество данни от хора събиращи ги по целия свят и чрез описание на околната среда, в която се намират дърветата, използвахме машинното обучение, за да определим колко дървета съществуват във всяка климатична зона по света. Когато екстраполирахме това в световен мащаб, получихме карта показваща къде дърветата могат да виреят.

Джош Готлийб: Благодарение на тази технология открихте, че изключвайки земеделската и градска земя, има място за допълнителни 0,9 милиарда хектара дървесна покривка, която ще включва 517 милиарда дървета, складиращи 205 гигатона въглерод. Какво означават тези цифри? Какво означава да отстраним такова количество въглерод от атмосферата?

Том Краутър: Да, това е точно така. Хубавото е, че по този начин за първи път можем да видим количествено какво можем да направим, за да смекчим климатичните промени. Ако се замислите от началото на индустриалната революция хората изпускаме големи количества въглерод в атмосферата и около 300 гигатона от него е все още там. Казано много просто, този нов модел показва, че в зоните подходящи за залесяване, където горите естествено съществуват, можем да задържим 2/3 от този въглерод и то само в горната част на дърветата. Като вземем предвид, че още повече въглерод може да се складира в корените на дърветата и в почвата, това наистина прави залесяването за сега най-доброто решение относно климатичните промени.

Джош Готлийб: А как се представя залесяването спрямо другите обичайно представяни като най-добри решения на климатичните промени?

Том Краутър: Компанията Project Drawdown е направила списък с най-добрите решение за климатичните промени. Те са сложили на първо място предотвратяването на прахосването на храна. Само то може да доведе до 89 гигатона въглеродни емисии по-малко. А ако всички ние спрем да ядем месо от утре, това ще намали въглеродните емисии с 65 гигатона. Това са най-добрите решения в техния списък, като списъка продължава с десетки други. Досега залесяването винаги и било слагано на последните места, защото не сме имали количествена информация. Но сега може да видим, че възстановяването на горите е не само изключително важно, но е и далеч по-ефективно действие дори от най-добрите решения в конкретния списък.

Жан-Франсоа Бастен: Освен това искам да добавя, че залесяването е също така много икономически изгодно решение, защото не струва много да засадиш дърво. Не изисква напреднали технологии, за да го извършим. Затова е много лесен начин за справяне с климатичните промени.

Джош Готлийб: В такъв случай трябва да се залавяме за работа. Къде се намират зоните, в които всички тези дървета могат да бъдат засадени? Има ли точно определени страни?

Жан-Франсоа Бастен: Когато погледнете картата на потенциалните места за залесяване ще видите, че те се намират по цялото земно кълбо, във всички биоми. Но разглеждайки страните ще откриете, че около 50% от потенциалните места се намират в 6 страни. Интересното е, че тези страни са главно развити или бързо развиващи се. Това са САЩ, Канада, Китай, Бразилия, Австралия и Русия. В тези шест страни може да се складират около 100 гигатона въглерод, което е огромно количество.

Джош Готлийб: Мислейки си за всичко, което казвате, съм изненадан, че досега не се е обръщало такова внимание на залесяването и възстановяването в световен мащаб. Много повече се говори за неща като пластмасовото замърсяване например. Мислите ли, че в бъдеще ще се обърне повече внимание на залесяването, и че вашето изследване ще спомогне за това?

Том Краутър: Много добър въпрос. Наистина залесяването винаги е било от онези прекрасни, но подценявани решения. Обикновено хората казват “О, би било чудесно да засадим няколко дървета, но с какво ще спомогнат те? И всичко това е заради простата причина, че досега не сме имали научно обосновано количествено доказателство, за това какъв е възстановяващия потенциал. Затова никога не сме слагали залесяването сред другите решения за климатичните промени. Сега, когато имаме тези количествени данни, можем да кажем не само, че възстановяването на горите за сега е най-добрата стратегия, но и най-икономически приложимата. Съществуват проекти, които засаждат дърво за 30 цента. Това означава, че ако искаме да засадим 1 трилион дървета по целия свят ще ни струва само 300 милиарда долара. Това е нищо за някои от най-богатите хора на света. Залесяването е наистина решение, което не изисква научен или технологичен напредък, което не важи за повечето други решения на климатичните промени. И също така не е зависимо от правителствените решения. Дори ако вашето правителство не вярва в това, може да участвате в залесителни проекти, които подобряват биоразнообразието.

Джош Готлийб: Направили ли сте някакви практически заключения от вашето изследване? Не само от последното, а по принцип.

Том Краутър: Осъзнахме, че от научна гледна точка е абсолютно необходимо нещата да се гледат по-цялостно. Ако говорим за складиране на въглерода над земята, трябва напълно да разбираме последствията от складирането на въглерод под земята, ако искаме да се научим да поддържаме правилно екосистемите. Но най-хубавото заключение от това изследване е, че залесяването е решение за климатичните промени, в което може да се включи всеки. Както знаете в протестите за климатичните промени се включиха милиони хора. Но те не знаеха какво наистина могат да направят по въпроса, защото разчитат на учените и правителствата да направят нещо. Сега вече имаме решение, за което може да допринесе всеки, дали чрез възстановяване на екосистемите или чрез дарения за проекти като Ecosia, които залесяват по целия свят, или просто като подкрепя компании опазващи природата. Всички тези стратегии мога да бъдат наистина ценни за нашите опити да живеем по-устойчиво и да поддържаме световните екосистеми.

Джош Готлийб: Това е едно от най-вдъхновяващите послания вследствие на научен доклад! Благодаря много и на двама ви.