Mr.Beast, кампанията за 1 трилион дървета, предизвикателството на Бон, Великата зелена стена и много други подобни проекти придобиха огромна популярност в последните години. И това е не само заради твърдението на учените, че залесяването е най-доброто решение за климатичните промени.

В днешно време много хора залесяват или поне твърдят, че го правят. Но как да направим разлика между залесявания, които ще осигурят бъдещето на планетата и такива, които всъщност ще влошат още повече климатичната криза?

Една от най-големите лъжи на нашето време е, че засаждането на дървета е просто. Всъщност толкова много неща могат да се объркат. Ако засаждате монокултурни гори вместо биоразнообразни ще създадете екологично мъртви зони. Ако засаждате не местни видове, те могат да завземат съответното място и да унищожат биоразнообразието. Ако не си партнирате с местните общности вашите дървета няма да оцелеят.

Не всяко залесяване е еднакво

Лесно е обаче да се направи разлика между устойчиво и неустойчиво залесяване, когато знаеш какво да гледаш.

Направило ли ви е впечатление колко тихо е в някои гори? Тишината  и спокойствието там са прекрасни, но те са признак на едно нещо. И това е, че биоразнообразието липсва. Когато няма разнообразна флора, това оказва влияние и на фауната. С други думи животните биват привлeчeни от смесените гори, защото там по-лесно могат да намерят храна и подслон. Точно и това е причината защо в монокултурните гори е толкова тихо. Там просто липсват или са много малко птиците и животните като цяло.

Докато смесените гори складират огромни количества въглерод, монокултурните често отделят въглерод. Това е така, защото те нарушават почвата и обикновено са засадени на мястото на вековни.

Не ме разбирайте погрешно. Има някои ползи от монокултурните гори. Например, често е добра идея фермерите да имат малка горичка, вместо да добиват дървесината си от естествена гора. Но големите монокултурни гори почти винаги са пагубни за биоразнообразието.

В Индонезия например, превръщането на естествените гори в монокултурни е поразително. През последните 30 години 1/4 от горите в страната са били пожертвани на олтара на евтиното палмово масло.

1 WDlAuT pYCE6nXcpGZIJ4Q

Монокултурна палмова плантация

Ето как обикновено се случват нещата. Мултинационална компания идва, купува земята на малките фермери, изсичат естествените гори, за да освободят място за монокултурните палмови насаждения, които биват отглеждани с огромно количество изкуствени торове и пестициди. Когато почвата е напълно изтощена след няколко години, компанията се премества на друго място в дъждовната гора. Накратко третират Земята сякаш е склад и клоака.

Въпреки всичко това международните институции като организацията за храна и земеделие към ООН, Световната банка, както и редица правителствени агенции определят монокултурните плантации като гори. Това обаче е лъжа.

Смесени, биоразнообразни гори

От друга страна организации като Ecosia се занимават със залесяването на смесени гори. Винаги когато от компанията засаждат гора гледат да има достатъчно различни видове дървета, които си помагат едно на друго да складират въглерод, да регулират водния цикъл, да възстановяват хранителните вещества в почвата и да спомагат за биоразнообразието.

Но не е достатъчно само гората да бъде смесена. Видовете, които се засаждат също имат значение.

Когато засаждате не местни видове може да нарушите баланса на екосистемата. Чуждите видове понякога са инвазивни, изместват местните видове, изчерпват водата и потискат биоразнообразието. Затова е хубаво да се засаждат само местни видове, особено такива, които са по-рядко срещани. Тези видове са имали възможността милиони години да се адаптират към околната среда и са станали много добри в това.

Смесена гора засадена по метода Мияваки

Има и нещо друго, което трябва да вземете предвид, когато засаждате дървета, нещо, което повечето залесяващи проекти забравят – хората! Засаждането на дървета и след това изоставяйки ги е обречено на провал. Дърветата рядко оцеляват, и ако все пак успеят най-вероятно ще бъдат отрязани пак.

По-добра стратегия е местните общности да бъдат поставени на първо място. Това е не само е правилното нещо, но и необходимото ако искаме горите да израснат отново. Когато подобреното качество на живот на местните общности е директно обвързано със засаждането на дървета, така те ще имат мотивация да защитават тези дървета и да засаждат дори още повече.

Как може да направим така, че биозразнообразните гори да облагодетелстват местните общности?

Като се засаждат видове, които да предоставят на хората ценни продукти. Потребяването и продажбата на тези продукти е много по-доходоносно в дългосрочен план, отколкото отсичането на дърветата.

Дърветата имат положителен ефект и върху малките ферми. Те подобряват плодородността на почвата, предотвратяват ерозия, изчистват и възобновяват водните източници и създават микроклимат, който е жизненоважен ресурс на една затопляща се планета.

Но има и едно последно нещо относно залесяванията. През първите две-три години от живота си дърветата са много уязвими. Затова е много важно да се грижим за тях и да ги наглеждаме.

Както вече се убедихте правилното залесяване не е толкова проста работа. Но всъщност нямаме друг избор, освен да го правим както трябва. Все повече учени постоянно ни напомнят, че засаждането на дървета е може би най-доброто нещо, което можем да направим относно климатичната криза.

И така следващия път, когато някой ви каже, че залесява може да му зададете следните няколко въпроса:

 1. Засадените дървета след това биват ли наглеждани и обгрижвани или просто са боднати в земята и изоставени?

 2. Местните общности участват ли в залесяването и грижат ли се за дърветата? Дърветата носят ли някаква полза на общността?

 3. Дърветата местни видове ли са или не?

 4. Засадената гора монокултурна ли е или смесена?