„Нека обединим умовете си и да видим какъв живот можем да сътворим за нашите деца.“ – Татанка Йотаке „Седящият Бик“ (1831-1890)

За да преодолеем – веднъж завинаги – фалшивото разделение между природа и култура, от нас се иска да признаем, че ученето от човешките находчивост и дългосрочни адаптации към определени среди е също така и учене от природата. Сред туземните народи се забелязва една дълга традиция на решаване на човешките проблеми чрез учене от други видове и от по-мащабните естествени процеси, в които ние участваме.

Като погледнем от една дългосрочна перспектива, човечеството е успяло да оцелее, като е правило точно това. В по-голямата част от нашата история ние внимателно сме се приспособявали към източниците на материали и енергия, които сме могли да усвояваме по възобновяем и неизчерпаем начин от местните и регионални екосистеми, които сме обитавали. Една от причините, поради които сме прекарали голяма част от нашата история, водейки номадски начин на живот, е, че нашите прадеди са посрещали основните си нужди, като са следвали миграционните пътища на други животни и сезонната храна, която е можело да бъде събирана по пътя.

В продължение на десетки хиляди години ние сме живели в пределите на местните ни биорегиони, като внимателно сме се учели – чрез проба и грешка – как най-добре да посрещаме нуждите на нашето номадско или уседнало население, и сме използвали местните и регионални притоци на енергия и материали.

Културата е епифеномен на природата, и традиционните местно-ориентирани култури са (или са били) резултат от внимателната коеволюция на човешките селища с екосистемите, в които те са се заформили. Коеволюция означава, че средата е оформила човешката култура, а хората са оформили своята среда.

Не искам да подкрепям един идиличен образ, че местни култури никога не са прекрачвали екологичните си граници, което после е оказало отрицателен ефект върху местните им екосистеми. Те със сигурност са го правили (например Великденските Острови, Вавилон). Но много повече са случаите на туземни практики, които помагат да се увеличи продуктивността и жизнеността на екосистемите, с които те са коеволюирали. Хората са способни да бъдат полезен и ключов вид в една екосистема, вместо да бъдат фактор за бедствия.

aboriginal world view

Ученията за медицинските колела са лични и колективни карти за живот (участие) в правилни взаимоотношения. (Горе ляво: Взаимосвързаност – Запад: емоционален, личен, поколенчески, разум, „измисли го“, сърце и ум; Горе дясно: Баланс/Уважение – Север: умствен, културен, епистемологичен, движение, „направи го“, език; Долу ляво: Взаимовръзка – Юг: физически, екологически, време, „свържи се с него“, земя; Долу дясно: Изток: духовен, културен, местно познание, мироглед, визия, „виж го“, церемония, истории, учения).

Туземните култури са започнали да оформят средата си най-малко преди 50 000 години. Като обръщаме внимание на миналото на нашия вид, ние можем да научим ценни уроци за възстановяването на екосистемите. В един от най-старите писмени документи на човечеството, Епосът за Гилгамеш, се разказва историята как Месопотамия е пресъхнала и се е осолила, след като кралят убил бога на гората, Хумбаба, и изсякъл кедровите гори на Ливан. Съвременните еколози биха нарекли това „опустиняване“.

В днешно време повечето екосистеми са били изменени и понижени от човешкото влияние. В публикацията „Използвана планета: Глобална история“ се посочва, че много от екосистемите по света са претърпявали големи екологични промени поради намесата на относително нисък брой човешки обитатели още преди 3000 години. Тези промени не винаги са били отрицателни, а по-често те са увеличавали биопродуктивността.

8b65a24c240ffc74e9672c6685b57cba

Оказва се, че дори Амазонската джунгла е дело на хората, плод на 8000-годишен експеримент.

В последните години изследванията върху тера прета – създадената с човешка намеса черна почва, която културите са обогатявали, като са добавяли въглища, органични отпадъци и полезен мицел – започват да сочат, че дори и предполагаемите девствени гори на Амазонка, Западна Африка и Борнео са екосистеми, които са били повлияни от практиките за горско градинарство на техните човешки обитатели. По подобен начин Великите равнини на Северна Америка, „дивата“ пустош на Англия или планинските части на Шотландия са примери за екосистеми, които са били преоформени от човешко присъствие чрез многократни изгаряния, обезлесявания и пасища.

„Всички сме посетители в това време, в това място. Ние просто преминаваме оттук. Целта ни тук е да наблюдаваме, да се учим, да растем, да обичаме… и след това се връщаме у дома.“ – Аборигенска поговорка

Един от начините да преоткрием практиките, които са помогнали на Хомо сапиенс да оцелее повече от 200 000 години, е да обърнем повече внимание на туземната мъдрост и традиционните местно-ориентирани познания (там, където те все още не са напълно изгубени). Туземните човешки култури са един израз на множество поколения коеволюция на хората в екосистемите, които те са обитавали.

Културите, които са успели да оцеляват в продължение на хилядолетия в техните биорегиони, имат много какво да ни научат. През последните няколкостотин години ние сме изградили злочестия навик да смятаме подобни познания за остарели и да ги отхвърляме с лека ръка, както и да наричаме подобни култури „примитивни“. Хипнотизирани от видимите ползи от научния и технологичен прогрес, ние сме направили грешката да отхвърляме традиционните екологични познания, които са крепили човешкото оцеляване за по-голямата част от праисторията.

Да преосмислим мъдростта на традиционните и туземни култури не означава да се върнем към някаква предполагаема „златна ера“, в която човечеството е живяло в съвършена хармония с останалата част от природата. То просто означава да признаем, че тези култури са успели да се издържат и да еволюират в интимното си приспособяване към уникалността на своя регион в продължение на много повече хилядолетия.

„Първият мир, който е най-важния, е онова, което изплува в душите на хората, когато те осъзнаят своята връзка, своята единност с Вселената и всички нейни сили, и когато те осъзнаят, че в центъра на Вселената пребивава Уакан-Танка, и че този център всъщност е навсякъде, включително и във всеки един от нас.“ – Черният Елен

За сравнение, няколкото века на съвременната индустриална цивилизация са ни дали множество постижения, но също така са създали някои от най-належащите глобални проблеми, пред които сме изправени в момента. Ние трябва да се поучим както от успехите, така и от провалите на съвременните технологии, и трябва да обърнем повече внимание на туземната мъдрост, на местната култура приспособена към конкретно място.

Туземните мирогледи по целия свят споделят една обща перспектива: Светът е жив и изпълнен със смисъл, и нашата връзка с останалата част от живота е връзка на съучастие, взаимност и сътворяване. Създаването на регенеративни култури включва намирането на креативни отговори на следните въпроси:

Как можем да съчетаем най-доброто от съвременните технологии, наука и културно изразяване с напътстващата мъдрост на традиционните туземни култури?

Как можем да изменим и трансформираме нашата култура, като едното ни око е насочено към миналото (учейки се от традиционната мъдрост и практика), а другото към бъдещето (социална, екологична, икономическа и технологична иновация)?

В индивидуален и колективен план, ние сме се изгубили. Стихът „Изгубен“ на Дейвид Уагонър крие такъв съвет, който един местен старейшина би дал на млад член на племето, за да успее да премине през тъмните и високи гори на Тихоокеанския северозапад.

great human odyssey hero 3hSyktl.width 2000Когато се изгубиш, спри се и се заслушай по-дълбоко. Този съвет е уместен и за човечеството като цяло. Изправени пред сетивното и информационно претоварване на съвременния живот, ние сме изгубили способността си наистина да се вслушваме в собствената си интуиция, да обмисляме мъдростта на другите и да оценяваме прозренията, които можем да добием, като обръщаме внимание на 3,8-те милиарда години опит на живота не само да оцелява, но също така да процъфтява, трансформира и еволюира. Човечеството е изгубило своя път.

 

Изгубен

 

Стой мирно ти.

Дърветата напред и храстите до теб не са изгубени.

Където и да си, то е Тук,

и за теб то трябва да е могъщ странник,

трябва да го помолиш за разрешение, да го познаеш и да бъдеш познат.

Гората диша. Заслушай се. Отговаря ти тя:

„Създадох това място около теб.

Ако си тръгнеш, пак можеш да се върнеш някой ден.

Тук няма две дървета еднакви за Гарвана..

Няма два клона еднакви за Орехчето.

Ако езика на дървото и на храста е недоловим за теб,

ти несъмнено си изгубен.

Стой неподвижно.“

Гората знае къде си.

Трябва да я оставиш да те намери.

 

Вярвам, че ако ние наистина искаме да създадем възстановяващи култури на честност и приобщаване, основани на грижовни отношения с общността на живота, едно от първите неща, които трябва да научим е да се вслушваме по-дълбоко. Трябва да се научим да слушаме със сърцето и ума си, и да се доверяваме на собствената си вътрешна мъдрост, на мъдростта на нашата общност, на мъдростта на туземните култури и на мъдростта на останалата част от природата. Ние трябва да се запитаме:

Как можем да се научим да се вслушваме по-дълбоко в собствените ни вътрешни мъдрост и напътствия, които ни се разкриват, ако стихнем ума си и потърсим уединение в природата?

Как можем да се вслушваме по-дълбоко в мъдростта на племето, в даровете на нашата общност, и да действаме разумно въз основа на колективния разсъдък?

Как можем да се вслушваме по-дълбоко и да се учим от находчивостта на нашите животински и растителни роднини?

Друга обща характеристика на туземните култури навсякъде е, че те са склонни да имат методи на комуникация, включващи почтително изслушване и споделяне от сърцето в съвещателен кръг. В собствения ми опит с работа и комуникиране по този начин, когато седим заедно в съвещание и предлагаме дара на вниманието и сърдечното изслушване, на нас ни се дава възможността пряко да изживеем реалността на взаимосъществуването.

b75dcf dfd5d6425c384ef3aa8360c2b3044b2dmv2Ние заедно разиграваме огромния потенциал, който се разгръща при допира с колективните разсъдък и мъдрост; ние можем да преживеем силно целебните ефекти от това да отворим сърцата си към състраданието, което сме способни да изпитваме един към друг и към света, защото поначало ние никога не сме били отделени – това е само в умовете ни.

Трети умствен модел или вярване, което туземните култури по целия свят споделят, е, че останалата част от естествения свят е в непрекъсната комуникация с нас, ако просто се научим как да слушаме. Ние сме способни да се учим от растенията, бактериите, гъбите и животните, с които споделяме преживяването, наречено живот на Земята.

Дълбокото вслушване е заложено в сърцевината при създаването на една възстановяваща култура. Ние сме изгубили пътя, който подхранва целия живот. Необходимо е да се вслушваме дълбоко, за да го намерим отново: да се слушаме един друг и с останалата част от общността на живота. Това е мъдрост, която можем да възстановим, като се поучим от туземните култури.

През 2010г. имах щастието да се запозная с Денис Мартинез, индиански старейшина, който е помогнал за създаването на Мрежата за възстановяване на туземните народи (IPRN). Денис е всеобщо признат за създаването на мост между „традиционното екологично познание“ (ТЕП) и западната наука. Неговата страст е „еко-културното възстановяване“. Опазването на екосистемите и биоразнообразието е тясно свързано с опазването на туземните култури, които са коеволюирали с тези хабитати. ТЕП може да ни помогне да достигнем до дългата история от внимателно наблюдаване на дългосрочните цикли в определен регион, съдържаща се в колективната памет на оцелелите туземни култури.

„Макар че западната наука е силна и успешна методология в съответната ѝ сфера – количествения анализ – други валидни епистемологии, като ТЕП, предоставят допълващи подходи към разбирането на естествения свят и на връзката ни с този свят, с който ние сме коеволюирали от незапомнени времена. ТЕП е местно-ориентирана цялост от познания, вярвания, и практики с древен произход. От Международния съюз за защита на природата считат, че племенните народи населяват над 80% от биологичните „възлови точки“ на света. Местно-приспособеното културно разнообразие върви ръка за ръка с биологичното разнообразие. Заедно те съставляват екокултурното разнообразие. Онова, което ние наистина възстановяваме, е връзката ни с местата, които обитаваме и от които зависим, докато отново се учим как да бъдем местни за тези места: да се грижим за земята, да участваме заедно с нашите по-големи братя и сестри, растенията и животните, в духовното и физическо подновяване на Земята и на нас самите.“ – Денис Мартинез

Създаването на възстановяващи култури е един процес на съживяване на туземното, на повторно вкореняване в уникалните условия на дадени места, на възстановяване и грижа за определено място в дългосрочен план. След като човечеството вече е взаимосвързано в глобален мащаб и е с обща съдба, предизвикателството пред нас сега е да си сътрудничим глобално в процеса на внимателно приспособяване към нашите местности отново.

Грегори Кайете, научен педагог от племето Пуебло, подчертава, че традиционното познание е система от знания, която, също като западната наука, не се нуждае от външно утвърждаване. Фактът, че ТЕП е напътствало устойчивото и издръжливо съжителство на туземните народи с по-голямата общност на живота в местната им екосистема в продължение на много повече векове, отколкото западната наука е съществувала, е доказателство за валидността и значението на тази система от знания. „Традиционното познание е една крехка жива библиотека от устно познание, предавано от поколение на поколение. То винаги е било приспособимо и издръжливо. Точно заради приспособимата му природа то не може да бъде опазено в библиотеки. Неговото оцеляване зависи от оцеляването на туземната култура.“ – Мартинез

„Не смятам, че критерия за една цивилизация е това колко високи са сградите ѝ от бетон, а по-скоро колко добре се е научило населението ѝ да се отнася към своята среда и един към друг.“ – Чипеуа

Ако изгубим устните традиции на туземните култури по света, с това ние ще изтрием от колективната дълготрайна памет на човечеството какво означава да живеем по един възстановяващ начин като природа. Опазването на туземните езици е тясно свързано с опазването на традиционното познание. Съществуват 6000 езика, които все още се говорят на Земята (като повечето от тях са туземни езици, използвани от сравнително малки населения). Всяка туземна нация, племе, група, общност и клан разполагат с различни процеси на „опознаване“ на нас самите, един друг, и на света. Тези метафизични и епистемологични процеси на учене, познаване, и съществуване не са просто абстрактни идеи, а са въплъщавани и съживявани в ежедневните практики на оцеляване и живеене.

Опазването и ученето от традиционните познания, култури, и езици е общо наследство на човечеството и важен принос към една възстановителна култура. Ние можем да се учим от традиционното местно-ориентирано познание навсякъде, дори и в западната култура. Трансформиращата иновация към една възстановяваща култура също така изисква от нас да се запитаме:

Как можем да съживим туземното и внимателно да се приспособим към дадено място (дома), докато същевременно поддържаме планетарна осъзнатост и глобално сътрудничество между цялото човечество?

Дори в т.нар. „развит свят“ голяма част от традиционното познание как да се посрещат различни нужди в рамките на биологично-възстановяващите ресурси на региона е било все още преобладаващо допреди 150 години. Това са само няколко поколения! Ако преоценим какво могат да ни дадат тези познания и туземната мъдрост, ние можем да възвърнем голяма част от тях и да съчетаем по творчески начини туземната мъдрост с най-доброто от съвременните технология и наука.

Untitled 1В книгата „Времето на черния ягуар“ Аркан Лушуала предоставя една проникновена туземна перспектива относно голямата трансформация, която се разгръща в момента: изцеряването на културните ни патологии. „Медицината на черния ягуар“ (трансформацията) е обред, който носи смъртта на онова, което вече не ни служи, и възраждането на една нова и древна взаимност с живота.

„Виждам как Пачамама отново се превръща в плодородната земя за растеж на здрави човешки общности. Всички хора имат правото да се върнат у дома и да станат туземни за тази Земя, да станат истински човешки същества, които прилагат пълния си потенциал като грижовници за живота, да станат хора с големи сърца, живеещи в сътрудничество помежду си и с останалите форми на живот. В тези времена на възстановяване на живота на Земята, нови дизайни, нов живот и нови племена се оформят. Това е същността на живота, който търси начин да продължи да живее и да се размножава чрез нас, човешката раса.“Аркан Лушуала

Източник: Medium.com