Томас Краутър разбира повече от всеки друг опасността от простите, оптимистични послание относно борбата с климатичната криза. През юли 2019г. британския еколог, съ-автор на изследване, което изчисли, че на Земята има място да бъдат залесени още 1 трилион дървета на места неизползвани за земеделие или живеене. Това е площ с размерите на Китай, която ако бъде залесена може да премахне 2/3 от емисиите в атмосферата създадени от хората.

Изследването водено от Жан-Франсоас Бастен е второто най-популярно в медиите след това на IPCC  и вдъхновило Световния икономически форум да стартира инициативата “1 трилион дървета“, която има за цел да спомогне залесяването на 1 трилион дървета до 2030 година.

Но откакто изследването беше публикуване посрещна значителна научна критика. Няколко еколога бяха възмутени, че възстановяването на горите е било описано като “най-ефективното решение за климатичните промени”. Според тях това е опасно заблуждение, което ни отклонява от важната цел да намалим емисиите от изкопаеми горива.

Зик Хаусфадър, климатичен учен и директор на калифорнийския институт ” Breakthrough” посочва няколко проблема свързани с изследването.

“Залесяването може да ни спечели около едно десетилетие, по-точно шест-седем години с настоящия темп на растеж на емисиите. Това не е нищо, но не променя коренно нещата. Все пак ще трябва да намалим драстично емисиите.”

“Бруталната математика на климатичните промени е тази, че докато имаме емисии над нулата, светът ще продължава да се затопля.” – Зик Хаусфадър

Други смятат, че доклада неточно е посочил къде могат да се залесят новите гори, като е включил саваните и пасищата в алгоритъма изчисляваща подходящата земя за това.

Беше поставена под въпрос и темата за това как трябва да се залесява. Да се засаждат огромно количество фиданки или да се оставят екосистемите да се възстановят от само себе си. Някои учени се опасяват, че изследването ще бъде използвано, за да се оправдае безразборното залесяване, което ще навреди на биоразнообразието.

През май 2020 година авторите на изследването направиха три корекции, включително потвърждавайки, че не са били прави да твърдят, че “заселяването е най-ефективното решение относно климатичните промени”. Учените също така поясниха, че новите гори могат да абсорбират от въздуха около половината от въглерода, който първоначално беше посочен в изследването.

Като продължение на своята работа в тази насока Томас Краутър стартира в началото на тази година платформата Restor. Платформата събира на едно място най-новите данни и хиляди възстановителни проекта в една т.нар. “Гугъл карта на биоразнообразието”.

В ETH, Цюрих, изследователите използват техники и сателитни снимки, за да разберат по-добре почвите, гъбите, горите и въглеродния цикъл на планетата. Това включва преброяване на секстилионите нематоди, най-многобройните животни на Земята.

Платформата Restore, разработена в партньорство с Гуъл, ще обедини всички подобни изследвания. Комбинирайки последните данни за биоразнообразието с възстановяващите проекти в една карта. Restore ще позволи на всеки с интернет връзка да има достъп до тези данни и проекти, като по този начин ще донесе повече яснота и насоки за възстановяването на природата.

RestoreПървоначално платформата е насочена към добавянето на НПО-та, 30 000 досега и десетки хиляди в процес на включване.

Потребителите ще могат да проучат производителя на чашата им за кафе, облекло или твърденията на даден бизнес за нулеви емисии, чрез сайта на Restore. Хората също така ще могат да видят ефекта от тяхната градина и това колко въглероден диоксид поема тя.

Томас Краутър се надява, че данните за резултатите от консервационните проекти ще помогнат на научната среда да има по-добро разбиране  за това кое работи и кое не при възстановяваща екология.

Последният месец, световно ревю относно залесяващите инициативи в тропиците и субтропиците от 1961 година досега разкри, че въпреки, че са засадени 1,4 милиарда дървета, 18% от организациите извършват последващ мониторинг и само 5% измерват процента на оцелелите дървета след залесяването.

“Малко шокиращо е, но всъщност нямаме добър цялостен поглед върху това, къде възстановяването се случва.” казва Д-р Сюзън Кук-Патън, учен в “Nature Conservancy” и член на научния панел към Restore.

“Веднъж, след като знаем това, може да задаваме правилните въпроси като: къде дърветата се възстановяват по-бързо, където има или където няма такъв проект? Може да открием местата, където нещата се развиват добре и да се поучим от тях. Може да открием местата, където нещата не се развиват добре или както е планирано и да научим нещо от тях също.”

“Идеята е да постигнем цялостност в процеса на опазване на биоразнообразието” – Томас Краутър.

Източник: Гардиън