Защо стотици хиляди тонове отпадъци за рециклиране биват изгаряни

Когато става въпрос за екологични навици рециклирането е едно от най-популярните досега. Скорошно разследване на Канал 4 разкрива, че милиони тонове прилежно изхвърлен за рециклиране отпадък във Великобритания просто бива изгарян. Оказва се, че средно около 11% от отпадъка за рециклиране всъщност се изгаря в инсинератори.

Екипът на предаването “The Dispatches” открива пряка връзка между региони свързани с договори с инсинератори и ниските нива на рециклиране. В Англия повече боклук бива изгарян, отколкото рециклиран. За 2019г. 11,6 милиона тона е изгорен, докато 10,9 милиона тона са били рециклирани. В момента съществуват 48 инсинератора произвеждащи енергия от отпадъци, като се планира стартирането на още 18 такива.

Въпреки ентусиазма на хората да рециклират, нивата в Англия остават доста ниски, около 45%. Същия процент какъвто е бил и през 2017 година.

В същото време натиска върху индустриализираните страни да станат кръгови икономики, прилагайки преизползване, рециклиране и по-добър дизайн, за да се справят със замърсяването, насочва политиката в малко по-различна посока.

В миналото възраженията срещу инсинераторите основно бяха насочени към качеството на въздуха и общественото здраве. Сега фокуса обаче се променя. Днес радетелите за нулеви емисии настояват за по-критично разглеждане на “зелените” твърдения на индустрията занимаваща се с изгаряне на отпадъци.

Тази индустрия твърди, че отпадъците изгаряни и трансформирани в електроенергия са източник на енергия с нисък въглероден отпечатък. Предаването “Dispatches” разглежда дали тези твърдения са верни. На създателите на това предаване е предоставен достъп до доклад на консултантска фирма “Eunomia”. Той показва, че производството на електричество от отпадъци е въглеродно по-интензивно от това произвеждано от газ, и на второ място след въглищата.

Всъщност след като въглищата спрат да се използват, енергията от отпадъци ще се превърне в най-замърсяващата. Докладът заключва, че до 2035г. изгарянето на отпадъци ще бъде по-замърсяващ процес дори и от изхвърлянето на боклук на сметищата.

Въпреки твърдението, че изгарянето е преходна технология, много дългосрочни договори ще обвържат местните власти и няма да им позволят да си изпълнят задълженията за нулеви емисии.

“Ако нулевите емисии трябва да бъдат постигнати на национално ниво, това значи, трябва да бъдат постигнати и на местно. Ако в дадена област има инсинератор, тогава местната власт трябва да направи нещо друго, за да компенсира тези въглеродни емисии. Хората ще бъдат ли ограничавани колко често използват колите си или пътуват за празниците? Въпросът е: На какво са готови местните хора, без да се примиряват с емисиите от инсинераторите” Шломо Доуен, говорител на мрежата “Без инсинератори”.

Надписът в Едмънтън еко парк, инсинератор в северен Лондон гласи: “Добре дошли в Енергия Лондон. Задвижваме кръговата икономика.” Все повече националните и местни власти трябва да търсят друг по-пряк път към кръговата икономика.

Дания, преди ентусиаст относно производството на енергия от отпадъци, съобщи през юни 2020г, че ще преразгледа управлението на отпадъците на страната и ще намали капацитета на инсинераторите с 30%. На 1 март, Денят на Свети Давид, уелското правителство постави мораториум върху новите инсинератори като част от техния път към кръгова икономика.

И докато в другите европейски държави вече забраняват строителството на нови инсинератори, в България тепърва се планира строенето на такива. Големият въпрос тук е: Ще допуснем ли тази лудост да се случи или ще оставим да ни лъжат със “зелени” политики?

Източник: Guardian