Споделена градина или как да пуснем корени в квартала

В пролуките на градската джунгла около нас се намират много диви растения, които могат да се използват за храна. Там където градът се докосва с останките от дворовете на някогашното село, по границите между бетона и тревата или в гъсталаците на някой отдавна неизползван парцел. Търсенето на диви храни ни кара да изследваме пространството наоколо и изостря сетивата ни за скритите прелести на квартала.

Но освен градското събирачество, популярност набира и градското земеделие, което дава на стресирания градски жител не само чиста местна храна, но и корени в земята, работа на открито, и общи цели с хората наоколо. То ни дава възможност да оползотворим за нещо полезно и приятно пространства от града, които пустеят.

Първата градска споделена градина в София е в Дружба.

Работи вече три сезона, като през лятото на 2016г. в нея са били отгледани 280 корена домати от 32 различни сорта.

Никола Бончев, основател на градина “За Дружба”, разказа как е било поставено началото. С помощта на Хранкооп Никола научава за свободен парцел от около 10 декара, собственост на общинската фирма “Пазари Юг”. Мястото се намира на терен на вече несъществуващото предприятие “Озеленяване” и е част от по-голямо пространство, върху което има действащи оранжерии, разполагащи със собствен сондаж за поливане. Цялото място е оградено и се охранява.

Десетте декара, които доброволците успяват да получат за ползване, дотогава са свободни и не се оползотворяват. Три години по-късно градинарите са разработили около 3 от тях, като хората, които ги обработват, са близо 40, ако броим и членовете на семействата им, разказва Никола Бончев.

До тази година са работили на принципа на комуналната градина, като са отлеждали всичко заедно и след това са разпределяли продукцията. Сега организацията е променена и всеки има свой собствен парцел според нуждите си – някои ползват 10 м², а други 200 м².

Начинанието се управлява на хоризонтален принцип, като всеки който се нуждае от нещо, може да поиска от останалите помощ или съвет.

Хората си помагат и когато някой няма възможност да си полива градината в определен период, може да се обърне към съседите си да го направят вместо него, обяснява Никола. Финансиране отвън не е търсено и няма да се търси, а парите за инструменти и други нужди са събрани от участниците.

Времето, което той самият влага за градинарство, е приблизително 8 часа на седмица. Сред участниците вече има доста хора, които са научили за споделената градина и са се свързали с инициаторите с желание да се включат. Свободно място все още има, казва Никола Бончев.

По примера на градина “За Дружба” и други споделени градини около София в момента се работи по обща инициатива за градско земеделие, която да бъде подкрепена от Столичната община. Замисълът е да се създаде мрежа от подобни градини в различни части на града. Двигател на идеята е инициативата “Горичка”като към нея са се присъединили и много други организации и граждани. В последната общностна среща за градско земеделие се влючват и от “Сойка”.

“Откакто започнахме да навлизаме в темата, видяхме, че в идеята за споделени градини има много енергия и желание. “

коментира Магдалена Малеева от “Горичка”. Ние искаме да направим всичко възможно, за да помогнем тази енергия да се канализира.” Маги разказа още, че от “Горичка” вече са разговаряли със Столична община и идеята е била приета с ентусиазъм.

Предстоят още преговори с институциите, търсене на подходящи парцели и организиране на местни групи от желаещи градинари. За всичко това ще ви държим в течение. А дотогава помислете – бихте ли посадили и отгледали нещо в квартала? Знаете ли подходящо място, което да е поне 3 декара, с достъп до вода за поливане, да е собственост на общината, държавата или компания, която не го оползотворява?

Източник: Сойка