Защо “мейнстрийм мисленето” е в епицентъра на климатичното извънредно положение?

Имайки предвид извънредното климатично положение, незабавните регулаторни промени трябваше да бъдат на дневен ред на COP26. И ако нашите така наречени “лидери” се провалиха в определянето им, това трябваше да предизвика световна верижна реакция, която да събори корумпираната и самоубийствена система на търговия.

Защо не се случи това? Защо няма резервен план? Не е ли обявен “червен код за човечеството”?

Мистериозната Сила

Прекалено много се надявахме? Да не би да убедихме себе си, че познатата ни стратегия на умоляване и увещаване, сега дори с още по плашещи научни доказателства в нейна подкрепа, най-накрая ще разтърси и накара да действат решително нашите контролирани от елита лидери.

Може би, но не можем да се преструваме, че не забелязахме, че нашите климатични тактики са голям провал още от самото начало. Да, тонът на разговора се промени и имаше някои обещаващи “гаранции”, но въглеродните емисии продължават да нарастват, индустрията с изкопаеми горива продължава да получава трилиони субсидии годишно, биоразнообразието рязко намалява, списъка продължава. Това е точно обратното на успех – няма как да замислиш по-добър провал от този.

И защо тогава тактиките ни не се промениха? Каква мистериозна сила ни спира да направим нужните систематични промени? И не казвайте, че е прекалено непреодолимо или, че плашещите тактики на “мейнстрийма” ни предупреждават, че икономиката ще бъде унищожена. Не забравяйте, това са хората, които ни казваха, че намаляването на данъците на супер богатите ще облагодетелства всички нас. Освен това говорим за унищожението на човешката цивилизация и вероятно нашето изчезване, затова нямаме опцията непреодолимо. Не трябваше ли да мислим “каквото и да ни коства”. Нямаше ли това да е рационалния отговор?

Комфорта си има цена

Решението не е тайна. Знаем, че ефективната климатична стратегия ще е насочена директно към въглеродните емисии, индустрията с изкопаеми горива ще бъде постепенно преустановена в следващото десетилетие, и всички субсидии би трябвало да спрат незабавно. И това е само част от решението. Едновременно с това трябва да изчистим токсичното “мейнстрийм мислене”, което е в епицентъра на климатичната каша и да създадем нова система, която е възстановяваща и създаваща благополучие. С други думи, нуждаем се от истинска системна промяна. Този тип промяна, който би трябвало да победи паразитната система и да я направи неспособна да унищожава планетата.

Но има проблем, хората са пристрастени към търсенето на удоволствия и избягването на болката в съвременния свят. Най-прекият път да постигнеш всичко това е да се потопиш в токсичната капиталистическа система. Освен това, нямаме друг избор. Продуктите, които използваме, храната, която ядем и начина, по който пътуваме, всичко това е част от конвейера, който води до епичната климатична катастрофа.

Решението, разбира се, е нова икономическа система, която възнаграждава създаването на благополучие. Но ето я и уловката, за да демонтираме унищожителните аспекти на капитализма, което всъщност е неговата основа, трябва да преосмислим всички наши погрешни допускания и да атакуваме инстинкта ни за търсене на комфорт. Тук ще цитирам една от рок бандите от моята младост:

“Трябва ли да остана или да отида. Ако отида ще е проблем, ако остана ще е двоен.” – The Clash (1981)

В допълнение, мисля, че е честно да кажа, че повечето от вас, които четете тези редове се чувствате комфортно в капиталистическата система. Може дори да кажете, че сте сред “печелившите” на капитализма (не като милиардерите, разбира се) и не сте загрижени да се откажете от това и да се гмурнете в непознатото на радикалната системната промяна, за възнаграждение, което ще бъде след десетилетия.

Затова рационализираме. Замазваме провала на климатичното движение и игнорираме факта, че нашите предполагаеми “мейнстрийм” партньори (като IPCC или всяко значимо по въпроса правителство) активно се борят срещу нашите екологични и социални цели.

 И поехме по безопасния път

Убеждаваме себе си, че можем да продължаваме с тази система, защото в края на краищата всички ние сме хора и искаме едно и също нещо. Убеждаваме се, че инициативи като по-добро докладване на устойчивостта (GRI), благоприятно за банките ESG инвестиране  (Eкологично, Социално Управление) или нарастваща корпоративна устойчивост могат да доведат до нужните промени. Убеждаваме себе си, че новата чашка на Старбъкс (направена от пластмаса) или инициативата на Форд, в която малка част е направена от рециклирана от океана пластмаса са стъпки в правилната посока. Убеждаваме себе си, че водим правилната битка и сме част от решението.

Добре прикривайки истината, ние вече не трябва да оспорваме това, което правим. Наслаждаваме се на душевен мир използвайки нашите специални умения за това, което е удобно и позитивно, вместо за това, което е смислено и ефективно. И точно в този момент, докато се наслаждаваме на комфорта и душевния мир, ние ефективно се отдалечаваме от това, което трябва да бъде направено.

Доминиращата логика

Може да спрем до тук и да обвиним нашите маймунски мозъци търсещи удобство за климатичната бъркотия, но ще сбъркаме… отново. Всъщност, нелепо е да мислим, че стремежа към комфорт и душевен мир може да бъде причината да се проваляме в защитата на климата. Точно обратното, това са най-чудесните черти на нашия вид. Това ни мотивира да подобряваме живота си и този на човечеството като цяло. Това трябва да бъде насърчавано и поощрявано. Но ето къде е уловката. Ако точно това ни запраща към екологично унищожение и повсеместно човешко страдание, тогава трябва добре да преразгледаме “доминиращата логика”, която организира планетата ни.

Мейнстрийм мислене

Всеки ден термина “мейнстрийм мислене” е използван постоянно, за да опише неясните идеи относно това, което повечето хора искат. Това е относително безвреден термин и не му отдаваме много внимание. Склонни сме да приемем това неясно определение, защото то е покрито с рационалност, сякаш идеите са били задълбочено разглеждани, но това всъщност не е така. Точно както рибата, която не вижда водата, в която плува, ние също сме несъзнаващи за морето от капитализъм, което ни заобикаля. И след години на промиване на мозъци и манипулиране, да мислим, че въпреки няколко грешки, капитализмът е най-великата машина за създаване на благосъстояние и решаване на проблеми, която светът някога е познавал… трябва да приемем голямата лъжа:

Мизерни надници, замърсен въздух и вода, чудовищна концентрация на богатство, политически намеси, загубата на биоразнообразието и дори катастрофалните климатични промени са благоразумната цена за шанса “да се състезаваме за по-добър живот”.

Но не са само лъжите и фалшивите предположения за това как бизнесът трябва да работи, всичко е много по-дълбоко. Постоянната пропаганда сковаваща мозъка влияе върху всичко свързано с нас… всичко от това как се отнасяме един с друг, нивото на отстранено приемане, което ти позволява да гледаме как другите са експлоатирани и насилвани, само, за да осигурят ежедневните си нужди. Адам Смит и Айн Ранд биха се гордели.

Бяхме превърнати във вид от егоистични индивиди под прикритието, че това е пътя към създаване на благосъстояние и правене на света по-добро място. И също точно като магически снеговалеж, който прави града да изглежда отново чист, границата между мейнстрийм мисленето и мейнстрийм капитализма изчезна.

Мейнстрийм мисленето е Капитализма.

И когато погледнеш климатичните промени през тази призма, провала ни придобива повече смисъл.

Фатално погрешно изчисление

Още от самото начало климатичните промени бяха обречени. Учените ставайки по-резки, ние погрешно си помислихме, че “мейнстрийм мисленето” се е преобърнало и сега ясно разпознава неотложността на климатичното извънредно положение, предизвикано от изкопаемите горива. Но при внимателна преценка разбираме, че това е самозалъгване.

Климатичното движение никога наистина не разбра, кой се намира от другата страна на масата за климатични преговори. Дали по време на COP или някоя друга маса, която се приема за “мейнстрийм”, ние никога не сме имали честен участник за преговорите. Предполагахме, че дебатираме с доминиращото мислене, това, което повечето хора искат, балансиран подход, но това беше само пропаганда – поддържана илюзия. Истината е, че сме преговаряли само с отражението на изкривените норми и ценности на обществото ни, които прославят хищническия капитализъм.

Може да изглежда странно да мислим по този начин, но ние дори не сме преговаряли с човек. Ние преговаряме със самоубийствена идеология, която не чувства никакво угризение за унищожаването на планетата, за да постигне цели, които са в пълно противоречие с продължението на нашия вид. И въпреки самоубийствените тенденции на преговарящия ни партньор и неговата войнствена позиция относно намаляване на въглеродните емисии, ние продължихме. Продължихме да преговаряме с добри намерения с участник, за който в определен момент предположихме, че го е грижа за същите неща, както и нас.

Но това само ни остави да преговаряме със себе си, защото капитализмът не преговаря. Така в крайна сметка приемахме все по-малко и по-малко. Приемахме малките безсмислени победи и празнувахме, но не правехме някакъв значим напредък. И тези погрешни изчисления ни доведоха до тук, където се намираме днес. Като рак, който убива своя гостоприемник – капитализмът прави същото.

Залагаме всичко на капитализма

Когато времето изтича трябва да предизвикаме въображението си и спешно да обсъдим как незабавно да намалим въглеродните емисии и да защитим хранилищата на въглерод. Трябва да покажем най-добрите пилотни проекта за това как да осъществим промяната с възможно най-малко социално безпокойство. Трябва да се вгледаме в скрития бизнес модел и да имаме честен дебат относно системата, която възнаграждава унищожението на екосистеми, за да може малка част от планетата да придобие чудовищно количество богатство и власт. Трябва да обсъждаме защо капитализма ни разорява, какви алтернативи ще сработят и може би най-важното – как да коригираме и заменим токсичните идеи, които са се превърнали в мейнстрийм.

Но вместо това, тези усилия бяха потушени от корпоративните медии и техните марионетни политици, които безмилостно прокарват голямата лъжа… че всички тези вреди са просто “цената за правене на бизнес”. И това, че капитализма, може да не е перфектен, но е най-добрата система, която имаме, и с няколко поправки тук и там все пак може да ни осигури стабилен климат.

И това ни довежда до последната неудобна истина. Независимо дали сме готови да го приемем или не, решението за това как да се справим с климатичните промени вече е било взето вместо нас. Корпоративният елит и милиардерите, и техните полезни идиоти, политиците, които виждат шанс да спечелят още повече власт, са решили, че ще заложим всичко на капитализма. От тяхната психопатска гледна точка, най-добрият път до стабилния климат (и за запазване на тяхното място на върха на пирамидата) е чрез същата система, която е създала проблема.

Истинската отрова е капитализма

В продължение на десетилетия, Земята е преговаряла с идеология, която е била замаскирана да изглежда благоразумна. Ние погрешно сме я наричали мейнстрийм мислене, но всъщност е била чист неподправен капитализъм. Безмилостна, безчувствена и токсична идеология, която има една-единствена цел – постоянно да увеличава печалбата и да не плаща за вредите причинени по време на развитието.

Имаме социален и културен проблем. Има прекалено много хора, които изповядват доминиращото описание и вярват, че вредите създадени от капитализма са цената, за да се прави бизнес, и това, че някак си тази токсична и хищническа система може да ни осигури стабилен климат. Тези идеи са фатални за нашето бъдеще и докато не ги изключим от мейнстрийм мисленето, не виждам реалистичен път, който да ни закара дори и малко по-близо до това, което трябва да се направи, за да защитим климата.

Мейнстрийм мисленето е отражение на друга реалност, която е била въведена в живота ни от властна група хора, които са придобили статус на крал в токсичната система на капитализма, и това е враг на истинската промяна!

Колективно решение

Решения не са свързани с капитализма и неговото прославяне на индивида. Електрически коли, изкуствено месо и рециклиране, неща, които прекрасно си пасват с консуматорския капитализъм, са просто разсейвания , които допринасят много малко за справяне с предизвикателството. Лъжите на елита са капан “почувствай се добре”, който ни изпраща на самоубийствен марш към изчезването на видовете.

Нужно ни е колективно решение. Нуждаем се от пълна промяна на съзнанието си, отдалечаваща ни от алчността и приближаваща ни към създаването на благоденствие. Имаме готови решения, но желаем ли да се обединим и да коригираме или заменим токсичните идеи, които са се превърнали в мейнстрийм?

Първата стъпка е колективно пробуждане, чрез което да разберем, че капитализмът и мейнстрийм мисленето, което го поддържа, са истинската отрова, която унищожава цивилизацията ни и планетата. Веднъж, когато преодолеем това препятствие, всичко останало е възможно. Само се надявам да не е прекалено късно.

Автор: Брад Зарнет