Защо пластмасовото замърсяване не трябва да ни отвлича от другите екологични предизвикателства

Към момента повечето от нас са чували, че използването на пластмаса е голям проблем за околната среда. Отчасти подхранвани от успеха на поредицата на BBC “Blue Planet II” , хората са по-наясно от всякога с опасностите за дивата природа, причинени от пластмасовото замърсяване, както и с въздействието, което това замърсяване може да има върху човешкото здраве.

Пластмасите за еднократна употреба вече са на първо място в дневния ред – много хора се опитват да дадат своя принос в намаляване на използването им. Но какво, ако поставянето на тази тема на преден план, просто осигурява удобно разсейване от някои далеч по-сериозни екологични проблеми?

Статия в списание “Морска политика” твърди, че пластмасовото замърсяване – или по-точно реакциите на правителствата и индустриите към проблема с пластмасовото замърсяване предлагат “удобна истина”, която отвлича вниманието от реалните екологични заплахи като климатичните промени.

Да, ние знаем, че пластмасата може да оплита до смърт птици, риби и морски бозайници, или погълната от тях може да причини смъртта им, и въпреки това няма убедителни проучвания върху ефектите от пластмасовото замърсяване на ниво популации. Научните изследвания върху ефектите на токсичност, особено върху хората невинаги са задълбочени, а често медиите умишлено ги преувеличават, за да предизвикат медиен интерес.

Систематичните изследвания в момента показват, например, че пластмасата не е най-голямата заплаха за живота в океаните. Ефектите за океана обаче, от изменението на климата или прекомерния риболов, са значително по-смущаващи.

Лесния начин?

Да възприемем лична позиция срещу пластмасата – като си носим чаши за кафе или съдове за многократно използване или се храним в ресторантски вериги, където се предлагат само хартиени сламки и прибори от метал, порцелан и стъкло – това е класическият неолиберален отговор. Потребителите движат пазарите, а изборът на потребителите ще доведе до промяна в индустрията. Изглежда лесно, нали?

Алтернативните продукти обаче, често могат да имат различно, но също толкова сериозно въздействие върху екологията. А ползите от употребата им в малък мащаб често са незначителни. Вземете, например, енергийно ефективните електрически крушки – доказано е на практика, че използването им има много малък ефект върху цялостния въглероден отпечатък на човека.

Електрическите автомобили, които напоследък набират популярност, крият ефект върху природата, който в момента умело се премълчава – производството на батериите, които ги задвижват е сложно и в никакъв случай енергийно и екологично ефективно, за тяхното производство са необходими ресурси, които неминуемо в един или друг вид идват от природата. Премълчава се също какво ще се случва с изхабените батерии, които както всяко нещо имат пределен цикъл на живот.

Да се правят малки последователни стъпки обаче, все още изглежда е начин за справяне с проблема по отношение на пластмасата. Кампанията на Ocean Cleanup за почистване на океана от пластмасово замърсяване, която има за цел да пресее пластмасата от морето е класически пример. Въпреки опасенията на много учени за проекта и неотдавнашните му неуспешни опити за събиране на пластмаса, кампанията все още е привлекателна за много хора, тъй като позволява да се справим с проблема с пластмасата, без да се налага да правим големи промени в начина си на живот.

Истинският проблем

Не искаме да кажем, че пластмасовото замърсяване не е проблем, а по-скоро, че има доста по-голям проблем, с който светът, в който живеем, се сблъсква – това са климатичните промени.

През октомври миналата година Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) изготви доклад, описващ драстичните действия, необходими за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C. Голяма част от новините се фокусираха върху това какво хората биха могли да направят индивидуално, за да намалят своя въглероден отпечатък – само някои медии обаче посветиха статии на необходимостта от колективни действия.

Въпреки важността на доклада на IPCC, екологичните новини са доминирани от проблемите с пластмасовото замърсяване. Така че не е изненадващо колко много хора вече смятат, че пластмасата в океаните е най-сериозната опасност за околната среда на планетата. Но това не е най-сериозната опасност. През 2009 г. беше въведена концепцията за планетарни предели, създадена, за да се индикират безопасните лимити за експлоатация на Земята, които да ограничат екологичните заплахи.

Планетарни предели. Зеленият кръг индикира безопасните зони. Три от пределите са значително надхвърлени. Графика: Felix Mueller/Wikimedia Commons, CC BY-SA

Доказано е, че три от планетарните предели са надхвърлени: загуба на биологично разнообразие, азотни потоци и изменение на климата. Изменението на климата и загубата на биоразнообразие също се считат за съществени планетарни предели, което означава, че ако бъдат превишавани за продължителен период от време, те могат да изместят планетата в ново стабилно, но по-малко гостоприемно състояние.

Тези „ясни и настоящи опасности” от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие биха могли да подкопаят капацитета на нашата планета да поддържа живота на над седем милиарда души – със загуба на домове, източници на храна и поминък. Това може да доведе до големи промени в нашия начин на живот – като направи много области необитаеми поради повишените температури и повишаването на морското равнище. Тези промени могат да започнат да се случват съвсем скоро – в настоящия век.

Преразглеждане на начина на живот

В никакъв случай не бихме искали да омаловажим факта, че са предприети значителни стъпки за подпомагане опазването на околната среда на планетата чрез намаляване на пластмасовите отпадъци. Важно е обаче да не се забравя необходимостта от широкомащабни системни промени на международно равнище, които са от първостепенна важност за справяне с всички екологични проблеми. Това засяга включително по-дългосрочни и по-ефективни решения на пластмасовия проблем, но също и разгръщане на по-радикални широкомащабни инициативи за намаляване на потреблението, декарбонизиране на икономиките и преминаване отвъд материализма като основа за нашето благосъстояние.

Възможността за справяне с критичното предизвикателство, по-специално изменението на климата, в момента е драстично ограничена. И неуспехът да се използва тази тясна възможност може да доведе до масивни, системни промени в капацитета на Земята да поддържа живота – особено човешката раса. Моментът да се разсейваме от големия проблем с по-малкия – пластмасовото замърсяване, е неудачен поради това, че малката опасност завоалира глобалната, системна опасност от изменението на климата.

Фокусът трябва да бъде върху това как животът ни да стане по-устойчив, като се постави под въпрос нашият прекалено консуматорски начини на живот, в който се коренят големите предизвикателства, с които се сблъскваме – най- вече – изменението на климата. В момента фокусът е стеснен само върху устойчивия избор на потребителите – като например да си вземеш кафе за вкъщи в чаша за многократна употреба. Наложително е генерално да реформираме начина, по който живеем, вместо да променяме избора, който правим.

Автори: Rick Stafford (Professor of Marine Biology and Conservation, Bournemouth University)

Peter JS Jones  (Reader in Environmental Governance, UCL)

Източник: www.weforum.org